Симеон Дянков е роден на 13 юли 1970 г. в София. През 1995-2009 г. работи за Световната банка. От 2009 до 2013 г. беше вицепремиер и министър на финансите в правителството на Бойко Борисов. След оттеглянето му от поста преподава в Харвард, ректор е на московския университет по икономика и финанси New Economic School и е независим член на Надзорния съвет на ВТБ. Дянков е доктор по икономика на Мичиганския университет, редактор на Journal of Comparative Economics и автор на над 80 научни публикации. През юни тази година излезе книгата му Inside the Euro Crisis. An Eyewitness Account.
Г-н Дянков, какъв бе за Вас пътят от Вашингтон до Санкт Петербург?
Всъщност, пътят е между Вашингтон и Москва с междинни спирки в Бостън. До края на тази учебна година преподавах там, в Харвард, но това изискваше твърде много пътуване. Сега се преместих в института за международна икономика Peterson във Вашингтон. Това е основният американски тинк-танк, който се занимава с анализи и икономическа политика. Peterson издадоха и книгата ми за евро кризата.
Не можем да подминем една от най-актуалните теми за България напоследък. Към какво се стреми ВТБ в Корпоративна търговска банка? Какви са намеренията на ВТБ за развитие на бизнес в България?
Твърде далеч съм от тази тема, защото като независим член на надзора имам съвсем различни фунции. Така или иначе, ВТБ вече обяви позицията си за КТБ преди два месеца и тя е, че руснаците нямат интерес към увеличаване на участието си. ВТБ е инвестиционна банка, не поддържа клонова мрежа и управлява активите си зад граница през специално подразделение – ВТБ Кепитъл.
Навременни и точни ли са действията на БНБ и изпълнителната власт по случая досега?
Трябва да приключи одита, за да се знае реалното състояние на активите и тогава да се види как те да се използват по най-смисления начин. Има няколко пътя за оздравяване, които вече са практикувани при сходни случаи в други страни – видяхме го в Белгия и Холандия, в Кипър миналата година и в Португалия с банката Спирито Санто наскоро. Още ги няма окончателните данни от анализа и затова препоръките кой път е правилен ще са спекулативни. По тази тема трябва да се говори точно, навреме и без политика. А вече се изговори твърде много, като част от коментарите не бяха особено смислени. Във всеки случай, продължавам да смятам, че България може да се справи със собствени усилия и БНБ не трябваше да иска помощ отвън по такъв гръмогласен начин.
Какви са бъдещите Ви планове и до каква степен са свързани те с България?
Имам достатъчно проекти в САЩ и в Русия за следващите две години. След това вероятно пак ще преподавам и ще се занимавам с международни финанси. Плановете ми за България са далеч от политиката. Ще помагам с каквото мога за развитие на археологията и за популяризиране на културно-историческото ни наследство. Включително и със собствени средства.
*Цялото интервю четете в бр. 41 на сп. “Икономика” – на пазара тази седмица
