Д-р Андреас Бранднер е управляващ директор на KM-A Knowledge Management Associates GmbH. Повече от 18 години той има опит с работата в областта на консултирането, обучението и изследванията във връзка с управление и политика на знанието. През 2002 г. създава Академията за управление на знания, която предоставя международни сертификационни курсове с най-високо ниво на експертиза. Той инициира първата конференция за управление и политика на знания в Европа. От април 2017 г. е основател и управляващ директор на партньорството "Знание за развитие". Бранднер бе сред официалните гости и лектори на първата международна конференция „София-град на знанието“ в столицата на 28 септември. Пред Кмета.БГ той разказа за опита на Виена като "град на знанието" и как столицата ни да се превърне в такъв.
– Г-н Бранднер, какво е „град на знанието“?
– „Град на знанието“ е такъв град, който създава икономика, общество на бъдещето, базирано на знанието. Не на физически ресурси, а на образованието, иновациите и креативността. Това е проект, в който знанието е най-важният източник за нашата икономика, но също за нашето общество и за всеки индивид. Информираността е голямо богатство – можете да бъдете по-работоспособни, ако имате специфично знание. Благодарение на това ще сте по-подготвени за живота, ще бъдете наясно за вашето здраве – какво да ядете и какво да избягвате, ще имате възможност да допринесете повече за развитието на вашата компания, фирма, за цялото общество. Демокрацията без знание е невъзможна, защото, ако го нямаме не може да взимаме правилни и адекватни решения. Така че както споменах знанието е най-важният ресурс в града и тези градове, които развиват това знание ще бъдат градовете на бъдещето.
– Градовете на знанието обаче не могат да съществуват без наличието на нови "умни" технологии. Къде тези системи могат да бъдат приложени?
– Концепцията на „умните градове“ е много свързана с идеята за внедряването на технологии, които да подкрепят и засилят градския процес. Но в днешно време технологията сама по себе си не е достатъчна да промени нашето общество. Затова смисълът за създаването на "град на знанието" е така важна. Защото от една страна той включва човека с неговите идеи, творчество и образование, от друга страна дава връзката между хората в града – как те споделят знанието, как съвместно създават нови идеи. Партньорството, което установяваме тук е много добра стъпка да построим тази връзка между различните части от нашето общество, правителство, индустрия и др. Да си сътрудничим, да споделяме идеи, да развиваме нови проекти и програми, да променим всяка част на обществото. Много често сме чували за мениджмънт, обществени пространства, компании, базирани на знание. То има ефект върху всичко. Нищо в нашето общество не работи без знание. Но то няма да е достатъчно, ако не е подкрепенo от технологията.
– Какви предизвикателства преодоляхте, благодарение на новите технологии?
– По отношение на дигитализацията мисля, че резултатът, който постигаме с внедряването на нови технологии води до голям прогрес на цялото общество, особено що се отнася до трудностите и прахосването на времето около бюрократичните процеси. Това значително улеснява всекидневието ни – например може дори да установите компания онлайн. Също така смятам, че за по-възрастните и неспособни да се движат хора, да попълват документи отново и отново – това е голямо удобство. По този начин дигитализацията води и до по-активно участие на хората в обществените процеси.
– Какво София може да научи от Виена?
– Виена създава култура и комуникационни връзки между хората. Хората се срещат тук, те харесват да са тук, заради чистите улици, заради качеството на живот. Това привлича и компании, където са умните, образовани хора. И много фирми установяват главни коридори във Виена към Европа. Моето предложение към София е да открие корените на своето „умно общество“, да строи върху него, да работи върху него. Не е нужно да копирате какво Виена е направила, защото София е различна. Само, когато сте на своя собствен път, посока и развивате своя собствен профил София ще стане силен "град на знанието".
– Къде София има най-голям потенциал за внедряване на "умни технологии"?
– Смятам, че IT секторът е много мощен фактор в индустрията в София и тя може да гради върху това и да стане IT център в Европа или дори извън нея. Тук има доста компетенти хора в тази област, които могат да се състезават с други такива във всички части на света. "Градът на знанието" е във всяка област – в здравния сектор, в климата, водата. Както казах, да започнете там, където сте силни е добро предложение за създаване на собствен профил, който да следвате.
– Как хората могат да помогнат за изграждането на "град на знанието"?
– Гражданите са най-важни за изграждането на "град на знанието". Човек трябва да разбере защо трябва да учи, какви компетенции трябва да придобие, за да бъде успешен в бъдещето на пазара, кое знание ще му е нужно след 10 години, за да бъда работоспособен и кое трябва да "изтрие". Ще дам за пример хората над 50 години, които имат знание, основано на това, което са учили в училище или университета. Но в някои случаи те трябва да забравят това и да развият нови умения. Как уча, как споделям, как се справям с иновациите. Това са най-важните предизвикателства към всеки индивид като гражданин и работник, като демократичен човек, който има правото да гласува и да определя бъдещето си.
