Днес се навършват 140 години от смъртта на Георги Измирлиев – Македончето. Екзекуцията е извършена на 28 май 1876 г. в Горна Оряховица. Измирлиев се жертва с думите: “Сладко е да се умре за свободата на Отечеството!”.
Роден е на 21 април 1851 г. в Горна Джумая (Благоевград) в семейството на Димитър Измирлиев и Тона Икономова – Измирлиева. Баща му Димитър е търговец на дребно. За майка му се знае, че произлиза от хайдушки род от Малешевското село Берово.
Учи в Серес, в Цариград и във Военното училище в Одеса като юнкер в Люблянския пехотен 59-и полк. След като установява непосредствен контакт с българската революционна емиграция в Румъния, Македончето се включва като военен специалист в подготовката на Априлското въстание 1876 г.
Гюргевският революционен комитет го избира за помощник-апостол и военен ръководител на Първи Търновски революционен окръг в България. В началото на 1876 г. Георги Измирлиев се прехвърля през р. Дунав в определения му район, където развива широка организаторска дейност – създава нови комитети, привлича много съидейници и ги обучавана военно дело.
Младият Георги Измирлиев преминава река Дунав на 13 януари 1876 година и първоначално се среща с баба Тонка в Русе. След това пристига в град Горна Оряховица, определен за център на революционния окръг.
Македончето извършва широка организаторска дейност за подготовка на Априлското въстание. За три месеца създава нови комитети (в Нойчовци, Гарванов камък, Върбовци, Драгижево); привлича много съидейници и ги обучава на военно дело; намира удобни стратегически места. Измирлиев пряко подпомага дейността на Стефан Стамболов при подготовката за въстание.
Априлското въстание е обявено на 20 април 1876 година в Копривщица. Вестта за преждевременно обявеното въстание в ІV-и революционен окръг пристига и в Горна Оряховица. Тук на 25 април се провежда окръжно събрание, на което присъстващите апостоли решават на 28 април да последват другарите си.
След предателство турските власти тръгват по следите му, арестуват го и издават смъртна присъда. На 18 октомври 1891 е положен основния камък на паметника на Георги Измирлиев, който днес е разположен в центъра на Горна Оряховица. Паметникът е дело на скулптора Марин Василев. През 1893 е построен пиедестал на паметника, а през 1909 — бюста. Паметникът на Георги Измирлиев е тържествено осветен на 6 септември 1910 г.
Днес на негово име е назовано най-голямото средно училище в града – СОУ „Георги Измирлиев“, първото училище в Горна Оряховица, основано през 1859 като класно училище. През 2000 г. Измирлиев е обявен посмъртно за почетен гражданин на Горна Оряховица. Площадът в Горна Оряховица, където се намира паметника му също носи името Георги Измирлиев.
Закритото Сержантско военно училище, което е преместено във Велико Търново от Горна Оряховица през 1989 г. също носи неговото име. 121 СОУ “Георги Измирлиев” в София също носи името на бележития българин. Къщата-музей „Георги Измирлиев“ е открита през 1976 в родния град на революционера – Благоевград. Площадът, на който се намира сградата на община Благоевград, се нарича „Георги Измирлиев – Македончето“.
