В разгара на Сръбско-българската война на 12 ноември 1885 г. (24 ноември по нов стил) започва отбраната на Видин. Същия ден българските части освобождават Цариброд. Същия ден Русия и останалите велики сили пращат нота на България за започването на мирни преговори между воюващите страни.
Нотата е подкрепена и от Османската империя. В искането на Великите сили, обаче не е споменато нищо за признание на Съединението на България. Именно съединението между Княжество България и Източна Румелия е повод за Сърбия на нападне България. Сръбският крал Милан се надява да дестабилизира българските си съседи, защото не иска да допусне укрепването на една силна балканска държава. Според Сърбия, Съединението нарушавало “равновесието” на Балканския полуостров, установено от Берлинския конгрес през 1878.
Под командването на капитан Атанас Узунов защитниците на Видин отблъскват сърбите. След пораженията при Сливница, Драгоман, Цариброд и др. миражът на сръбския крал Милан за една лека разходка до София не само че рухнал, но той се видял и принуден да отправи тревожен апел до правителствата на западните велики сили да се намесят незабавно и спрат настъплението на българите в пределите на неговата страна.
В същото време сръбският владетел заповядал на своите войски да отбраняват Пирот. След двудневни ожесточени боеве (14 и 15 ноември) те обаче били разгромени от българските войскови части. Мирният договор между България и Сърбия бил подписан на 19 февруари 1886 (вж Букурещки мирен договор 1886). Победата на България в С.-б. в. изиграла изключително важна роля за укрепване на международното и положение и за признаването на акта на Съединението (вж и Българо-турска спогодба 1886). Заедно с това тя нанесла силен удар върху авторитета на крал Милан и станала една от причините за последвалата му скорошна абдикация от сръбския престол. Той не успява да подчини България, макар че е подкрепян морално и финансово от една от най-големите европейски империи – Австро-Унгария.
Източник – ЗНАМ.bg
