На този ден през 1940г. България официално отказва на Германия да се присъедини към Тристранния пакт. Той е съставен от Рим, Берлин и Токио. Трите държави имат идея да установят нов ред в света, като са амбицирани както да запазят сферите си на влияние, така и да добавят още територии към тях. Пактът е стъпка на Хитлер към завладяването на Европа. Към датата на запитването с адресат България германците намекват, че Румъния и Унгария са пожелали да станат част от пакта.
На 16 октомври германският пълномощен министър Рихтхофен предава на българския министър на външните работи Иван Попов умтиматум. В писмото се казва, че София е длъжна да стане част от пакта като пълноценен съюзник на Германия. Посланието съдържа лицемерното обещание за мир, според което пактът трябва да противодейства на ‘’разширяването на войната’’. Срокът за отговор на писмото е два дни, но българското правителство отвръща още през същото денонощие, че не може да стане част от оста.
Цар Борис отказва с аргумента, че присъединяване на София към оста Рим-Берлин-Токио ще създаде опасност за България от страна на Англия, Турция, Югославия и Русия, които се борят срещу амбициите на Хитлер. Освен това България не е достатъчно добре въоръжена и подготвена, за да води активни бойни действия към онзи момент. Въпреки множеството последвали опити на Германия да привлече България към активно участие в пакта, сред които и лична среща между цар Борис и Хитлер, българската дипломация успява да убеди немците, че ще бъдем по-полезни, ако запазим неутралитет. Царят обяснява на германците, че при това положение България ще може да задържа турските дивизии по границите си.
