На този ден през 537 г. в присъствието на император Юстиниан I тържествено е осветена новата църква „Света София” в Константинопол. След падането на Константинопол под османска власт през 1453 г. „Света София” е превърната в джамия. След разпадането на Османската империя правителството на Турция секуларизира сградата през 1934 г. и от следващата година тя функционира като музей.
Първата черква на мястото на днешната „Света София” е осветена на 15 февруари 360 г. от император Констанций II и по онова време е известна като Голямата църква. След завършването й, тя става патриаршеска катедрала на Константинопол, като дотогава тази функция е изпълнявана от разположената в съседство църква „Света Ирина”.
Храмът е опожарен по време на бунтовете в Константинопол, които започват след като императрица Елия Евдоксия прогонва от града патриарх Йоан Златоуст на 20 юни 404 г. и го заточва на Кавказ в арменския град Кукуз.
Втората черква е разрушена по време на потушаването от Юстиниан I на въстанието Ника през 532 г. Бунтовете започват, след като през 531 г. няколко души са арестувани за убийство при сблъсъци между партиите на сините и зелените след надбягвания с колесници на константинополския Хиподрум. Арестуваните са осъдени на обесване и повечето от тях са екзекутирани.
