На 21 септември 1843 година е роден един от най-известните революционери в българската история – Георги Бенковски. Той е един от основните организатори на Априлското въстание, което избухва през 1876 година. Георги Бенковски е ръководител на IV Революционен окръг и водач на прочутата Хвърковата чета. Той организира над 200 души в конен отряд, който допринася за развитието на Априлското въстание.
Георги Бенковски вярва в идеята за свободна България и допринася за извоюването на независимостта на българската държава. Истинското име на българския революционер е Гаврил Груев Хлътев. Той е роден през 1843 година в Копривщица. Малкият Гаврил има две по-големи сестри – Куна и Васила. Баща им е уважаван търговец в района, а майката се грижи за отглеждането на децата. През 1848 година бащата на Гаврил внезапно умира и това поставя цялото семейство пред сериозно изпитание. Поради липса на финансови средства, невръстното момче едва успява да завърши 3-ти клас в основното училище в Копривщица. След това майката на Гаврил го изпраща да учи занаятчийство при един от местните търговци. Малкото момче започва да се занимава с терзийство. По-късно той става абаджийски чирак, а в последствие започва да се занимава с търговия. Гаврил отваря собствен магазин и започва да обикаля големите пазари в Цариград и Анадола. Той създава добри връзки с местните търговци и се стреми да развие собствения си бизнес. Търговските взаимоотношения много променят мисленето на младия мъж. Чувствителният младеж се чувства неудовлетворен от работата си и иска да постигне нещо по-значимо в живота си. В продължение на 10 години той пътува из различни части на Османската империя в опит да открие своето призвание. Гаврил посещава Измир, Смирна, Цариград, Анадола, Александрия и други. Там се хваща на всякаква работа, за да може да се издържа.
През 1875 година Гаврил пристига в Румъния. Там се запознава с българския възрожденец и революционер Стоян Заимов. Младият мъж бързо се запалва по революционното дело и иска активно да участва в освобождението на своята родина. Малко след пристигането си в Букурещ, Гаврил започва да използва името Георги Бенковски. То принадлежи на полски патриот, който е заточен от руското правителство. Полякът успява да избяга от руския затвор и заминава за Диарбекир. Там случайно се среща със Стоян Заимов и българинът му помага да си смени самоличността, като се сдобива със стария паспорт на поляка. В последствие той дава този паспорт на близкия си приятел Гаврил Хлътев. Вече с името Георги Бенковски, младият мъж започва активно да се включва в различни революционни дейности. Той става част от Гюргевския комитет, който взима решение през пролетта на 1876 година в България да избухне въстание. Бенковски става помощник-апостол в IV Революционен окръг, но след оттеглянето на председателя Панайот Волов, той заема неговото място.
Когато на 20 април 1876 година избухва Априлското въстание в Копривщица, Бенковски се намира заедно с останалите апостоли в Панагюрище. След като разбира, че родният му град се вдига на бунт, той обявява началото на въстанието в Панагюрище. Бенковски организира около 200 души от своята чета и заедно с тях започва да обикаля региона и да мобилизира въстаниците. Революционерите се предвижват толкова бързо в района, че получават името Хвърковата чета. Докато Бенковски обикаля региона, въстанието в Панагюрище е жестоко потушено. Животът на революционерите е в опасност и те се отправят към Тетевенския балкан.
На 25 май 1876 година, след тежко сражение в местността Костина, Георги Бенковски е смъртоносно ранен. Той умира почти веднага от своите рани. Бенковски остава в историята като един от най-големите български революционери и организатори на Априлското въстание. Неговото революционно дело завинаги остава в българската история, а паметта му се почита от хиляди българи.
Източник: Уикипедия
