Христо Ботев е роден на 6 януари 1848 г. в гр. Калофер. Учи в Карлово и Калофер, а през 1863 г. заминава за Одеса, където постъпва в Одеската гимназия, но през 1865 г. е изключен за свободолюбивите си идеи. Учителства в с. Задунаевка, Бесарабия, а в началото на 1867 г. се завръща в Калофер, още същата година е принуден да емигрира в Румъния.
Работи в печатницата на Д. Паничков (1868), прави първите си литературни опити, превежда, участва в театрални представления, сътрудничи на в. “Гайда” и “Дунавска зора”. По-късно е учител в Александрия и Исмаил (1869) , редактор на в. “Дума на българските емигранти” (Браила, 1871). През 1872 г. се установява в Букурещ, където заедно с Любен Каравелов е редактор на в. “Свобода” и “Независимост”. Издава сатиричния вестник “Будилник” (1873). След смъртта на Левски (1873) отношенията му с Каравелов, който се отдръпва от революционните идеи, секват, а Ботев оглавява революционната емиграция и списва нейния орган – в. “Знаме” (1874-1875).
Като революционер Ботев е продължител на делото на Георги Раковски и Васил Левски. Според него единственото радикално средство за разрешаване на националния въпрос е революцията. Ботев е за балканска федерация като средство, което би съдействало за разрешаване на националния въпрос на Балканите. Той се обявява за радикалната революционна борба за сметка на „просветителната“ идеология, против експлоатацията на по-слабите в социално отношение от страна на по-силните. В международен план Ботев защитава Парижката комуна (1871), познава лично редица руски революционери от своето време, чете Дарвин, Маркс, Бакунин и др.
След обявяването на Априлското въстание издава в. “Нова България” (1876) и организира чета в помощ на въстаниците, с която превзема австрийския кораб “Радецки” и слиза на Козлодуй. Четата не среща подкрепата на българите, води тежки сражения в Балкана, в едно от които Ботев е убит – 02. 06. 1876 г. Поет, публицист, журналист, преводач, литературен критик, революционер и мислител, Христо Ботев се превръща в икона за българите, в национален символ.
Автор само на 20 стихотворения, поезията му дава облика на българската литература и до днес, а цялото му творческо наследство предлага една радикална версия на българското национално мислене и философия.
