Лондонското метро, което е първото в свеета, е открино на 10 януари 1863 г. Тогава столицата на Великобритания е била най-големият град с над 2,5 млн. души население, и площ над 100 km². Улиците били тесни и почти непрекъснато задръстени от конски впрягове – основно превозно средство в тези години.
В околностите на града имало отлично развита железопътна мрежа, но влаковете не можели да влизат навътре в Лондон. Най-добрият начин да се подобри транспортът би бил да се вкарат влаковете под земята. Първоначалната идея била, да се изкопаят канали с необходимата дълбочина, които след това да се покрият и така да се получат тунели. Идеята била отлична и работата започва.
Появява се първият проблем. По това време локомотивите се захранват с дърва и въглища, а от комините излизало огромно количество пушек, който би бил задушил пътниците. Изходът бил намерен създаването на специален резервоар за пушек, намиращ се веднага след локомотива. Оказало се, че резервоарите се пълнят много бързо и трябва да бъдат изпразвани периодично. Строителите отворили шахти, през които локомотивите изпразвали резервоарите, а тези шахти хитро били замаскирани като къщи, но без покрив. Това става голямо неудобство с разширяване на линията. През 1900 г. лондонското метро започва да се електрифицира.
По време на Втората световна война, метрото става най-сигурното убежище за гражданите, при нападенията на нацистките самолети. Чудно, но в началото властите не разрешават на гражданите да се укриват на пероните. Повечето въпреки забраната си купували билети и оставали там, докато не отмине заплахата.
