На 2 януари 1835 г. в Габрово, един от важните български духовни центрове по време на Възраждането, е открито първото българско светско училище. В него се преподава по модерната тогава бел-ланкастърска взаимноучителна метода.
Училището е създадено със средства на дарителски фонд, основан от Васил Априлов. За нуждите му са написани учебници, помагала и пособия, които впоследствие стават еталон за никнещите из българските земи светски училища.
Пръв учител е известният просветен и църковен деец Неофит Рилски, който е автор и на първите взаимоучителни таблици на български език. През 1872 г. Габровското взаимно училище прераства в първата по рода си пълна гимназия по българските земи, а през 1889 г. приема името на своя благодетел Васил Априлов.
Самият Васил Априлов е роден в Габрово през 1789 г., учи в родния си град, на 11-годишна възраст заминава за Москва, а после завършва немска гимназия в Брашов (1802-1807) и следва медицина във Виена (1807-1809). През 1811 г. започва самостоятелна търговска и предприемаческа дейност в Одеса. Около 1828 г. се оттегля от търговията и се отдава на научни занимания.
Автор е на “Българските книжици, или на кое словенско племе собствено принадлежи кириловската азбука?” (1841), “Денница на новоболгарското образование” (1841), “Болгарские грамоты” (1845), “Мисли за сегашното българско учение” (1847) и др. Богатата си библиотека и значителната сума от 60 хил. рубли завещава на габровското училище и за учредяване на фонд за обучение на българи в Русия. Умира в Галац, Румъния през 1847 г.
