На 9 август 1920 година в сила влиза Ньойският договор. Той е подписан между България и страните от Антантата. С Ньойския договор се слага край на участието на нашата страна в Първата световна война. Официално договорът е подписан на 27 ноември 1919 година от българския министър-председател – Александър Стамболийски. Неговото изпълнение започва няколко месеца по-късно – на 9 август 1920 година. Ньойският договор се определя като едно от най-несправедливите споразумения за България след Първата световна война.
През март 1919 година държавите от Антантата решават, че трябва да се организира конференция на победителите от войната в Париж. Мероприятието се насрочва за лятото и има за цел да разпредели превзетите територии след края на Първата световна война. През този период българското правителство се занимава с Добруджанския въпрос и определянето на българо-сръбската и българо-румънската граница. През месец юни 1919 година става ясно, че сръбски и гръцки делегати подготвят свои условия за сключването на мирен договор с България.
Предложенията на сръбското и гръцкото правителство ще бъдат представени на конференцията в Париж. Едно от условията, които те са формирали е страната ни да предостави всички земи, завоювани по време на Балканската война. Това разгневява българското правителство и въпреки липсата на покана за участие, на 27 юли 1919 година в Париж е изпратена българска делегация. В продължение на два месеца българските представители имат забрана да напускат френската столица, като в същото време се отхвърля тяхното искане за участие в конференцията. На 19 септември българската делегация получава условията за мир, които са обсъдени по време на официалната среща. В рамките на 25 дни България има право да обжалва условията пред Върховния съд. След това се определя нов срок за окончателното подписване на договора.
Ньойският договор засяга голяма част от териториите на България. Според последния вариант на споразумението, страната ни е длъжна да предостави на Сърбия земите около Босилеград, Цариброд и Струмица. Гръцкото правителство има претенции за Беломорска Тракия, а Южна Добруджа попада под румънско владение. Освен това България няма право да притежава модерна военна техника. Страната ни получава забрана да поддържа флот и авиация, а задължителната военна служба е отменена за неопределен период от време. Армията ни не трябва да надхвърля 33 000 души, като в това число влизат полицейските сили. България се задължава да изплати репарации в размер на 2,25 милиарда златни франка. Тези репарации трябва да се внасят на шестмесечни вноски и чрез специално създадена комисия ще се разпределят между съюзническите държави. Клаузите в Ньойския договор поставят в много неизгодно положение България. Представителите на САЩ са възмутени от лошото отношение към страната ни и настояват за промени в условията на споразумението. Франция и Великобритания отхвърлят предложението на САЩ и настояват за подписването на договора в този вид.
Така на 27 ноември 1919 година България е принудена да подпише Ньойския договор. През следващите години българското правителство полага големи усилия за промени в условията на договора. Страната ни постепенно се опитва да възстанови част от отнетите територии и да намали репарационните си задължения. Въпреки всичко Ньойският договор нанася сериозни щети върху България и нейното развитие. Това е причината да се определи в историята като едно от най-неизгодните споразумения, които страната ни е подписвала.
