Това е епизод от политическия терор в Социалистическа република Македония, при който са ликвидирани или малтретирани без съд или присъда хора с изявено българско самосъзнание. Жестокостите, извършени от комунистическите власти, започват на 7 януари – християнския празник Коледа по стар стил.
По нареждане на маршал Тито са убити 1200 българи, списъците за които са подготвени от Лазар Колишевски. Целта е била да се заличи българското самосъзнание и да се ускори процесът на македонизация на населението. Според Веселин Ангелов по време на репресиите през 1945 г. в Охридско и Преспанско са убити 23 000 българи, а други 130 000 българи са изселени, изгонени и преследвани, изпращани в концлагерите на Титова Югославия.
Убитите в Скопие са 63 души, във Велес – 54, в Куманово – 48, в Битоля – 36, в Щип – 77, в Прилеп – 35, при село Владимирово, Беровско – 330 души. Край Охридското и Преспанското езеро, в планината Галичица край село Отешево са избити много българи, а телата са хвърляни в Преспанското езеро. Във Велес телата са закопани зад черквата „Свети Спас“ и край Пуста кула.
Източник: Уикипедия
