Атанас Василев Кръстев (17.09.1922 – 25.11.2003), когото всички пловдивчани познават като Начо Културата.
Роден е на 17 септември, 1922 година в град Асеновград. През 1954 г. започва работа в отдел “Наука, изкуство и култура” към община Пловдив.
Именитият пловдивчанин е в основата на създаденото през 1968 година управление “Старинен Пловдив”. В периода между 1969 и 1986 година, когато е директор на управлението, са възстановени най-значимите паметници на културата от национално и местно значение в Стария Пловдив. Издигнати са бази на Съюза на българските писатели, на журналистите и на учителите. Създаден е музей на художника Златю Бояджиев и мемориална къща-музей на издателя Христо Г. Данов.
Пак по негова инициатива, от 1970 година започва провеждането на ежегодните Национални есенни изложби в Стария град. Създадена е и колекция от произведения на изкуството към управление “Старинен Пловдив”. Възстановени са автентичните интериори на старите къщи “Недкович”, “Хиндлиян”, “Бирдас” и други.
По време на неговото ръководство се създават творческите домове на Съюза на българските писатели – къща “Ламартин”, на Съюза на българските художници – “Стамболяновата къща”, както и на представителните къщи на Министерството на културата – къща “Павлити” и на Министерството на външните работи – “Антоновата къща”.
Покрай работата си се запознава с най-големите български интелектуалци. Много от тях му стават приятели за цял живот. Сред най-близките му са Йоан Левиев, Светлин Русев, Любомир Левчев. С Димитър Киров 20 г. са скарани и още 20 после са неразделни приятели. Скъп на сърцето му е и Георги Божилов-Слона, с когото обичали да седнат в кьошка в дома на Начо на питие.
Атанас Кръстев поставя началото на вече традиционните есенни изложби в Стария град. С тяхното провеждане Пловдив се утвърждава като национално средище на младите художници. Сред заслугите му е и изграждането на постоянната експозиция – музей на Златю Бояджиев,както и първото честване на празниците на Стария град. За 80-тата си годишнина Начо видя сбъдната и последната своя мечта – музей на Георги Божилов – Слона.
Разбира се, къщата му също е на Трихълмието, където години след пенсионирането му го наричат кмета на Стария град.
След смъртта на Начо Културата през 2003 г. площадът пред Балабановата къща получи неговото името. Там през 2008 г. бе поставен и паметник на човека, превърнал Стария град от архитектурен резерват, в духовен дом на творческата бохема от средата на ХХ век.
Скулптурата е от черен сиенит и символизира вечно търсещия дух.
