703 978 обитавани жилищни сгради трябва да бъдат обект на мерки за подобряване на енергийната ефективност през следващите години. Това показва доклад за подобряване на енергийните характеристики на жилищните сгради в страната, изготвен от „Българо-австрийска консултантска компания“ АД по поръчка на МРРБ. Същата компания е извършила и анализ на националния жилищен фонд. Целта е да бъдат предложени икономически ефективни политики и мерки за неговото обновяване.
За подготовката на двата документа са използвани данни на кадастъра, Националния статистически институт, Националната информационна система за състоянието на енергийната ефективност и др.
Според тях общият брой на обитаваните жилищни сгради е 1 365 898, но за около 25% от тях провеждането на подобни мерки не е целесъобразно, защото са от кирпич, камък, дърво и др. и са амортизирани.
Според доклада нужда от саниране имат 645 756 еднофамилни къщи, 54 533 блока, 3200 сгради от семеен тип и 500 общежития. Общата разгърната площ е 184 290 428 кв. м. Препоръката е в периода до 2030 г. политиката за подобряване на енергийната ефективност да бъде приложена към всички групи жилища. Сградите с лоши енергийни характеристики (класове Е, F и G) са 91% от необновените, като тези, при които разходът на енергия е най-висок, са 18%. От тях би трябвало да дойдат най-големите икономии на енергия, но практиката от досегашните програми показва, че съществуват редица пречки за реализация на процеса дори при 100% безвъзмездно финансиране. Голям е потенциалът при еднофамилните къщи – 42% от обновената площ до 2030 г. трябва да дойде именно от тях, се посочва още в доклада.
Към момента 7% от жилищната площ в страната е в съответствие с актуалните нормативни изисквания за енергийна ефективност. Това включва строителството след 2010 г., което отговаря на съвременните европейски изисквания, както и обновените сгради по различни програми в периода 2007-2020 г.
За останалите сгради следва да се разработят мерки за подобряване на енергийната ефективност. Новото е, че се препоръчва създаване на „ветрило“ от програми, насочени към решаване на различни проблеми и нужди. Например, отделни програми за саниране на блокове и на къщи, програма за подобряване на конструктивната устойчивост на сградите, преди въвеждането на мерки за енергийна ефективност, програми за въвеждане на единични мерки за енергийна ефективност, там където е невъзможно или нецесъобразно дълбоко обновяване и други. Според авторите на изследването това ще даде по-добри резултати от една програма, която се опитва да реши всички проблеми.
Анализите показват, че съществуват редица пречки за обновяване на жилищния фонд в България. На първо място 97,6% от жилищата са частна собственост, а 60% от населението живее в многофамилни сгради, в които решенията за обновяването им зависят от съгласието на всички собственици. Сериозна бариера е и различното финансово състояние на живущите. Хора в т. нар. „енергийна уязвимост“ има навсякъде, което би затруднило процеса при необходимост от съфинансиране. Понятието „беден собственик“ е добре познато във всички страни от бившия социалистически лагер, но у нас е най-остро изразено.
Това създава необходимост от разработване на устойчив модел за финансиране на санирането. Препоръката на авторите на доклада е моделът да включва 3 компонента:
- безвъзмездна финансова помощ с различен размер в зависимост от целите на програмата и нивото на постигната енергийна ефективност;
- улеснен достъп до кредитен ресурс от търговските банки, осигурен чрез създаване на финансови инструменти за споделяне на риска. Това ще стимулира навлизането на банковия сектор на този пазар чрез отпускане на дългосрочни и безлихвени кредити за собствениците;
- предоставяне на допълнителна целева помощ чрез отделен механизъм като мярка за осигуряване участието на собствениците с ниски доходи.
Предлага се да се разгледа възможността за диференциране на безвъзмездната финансова помощ и на регионален принцип – за регион с ниски, средни и високи доходи на населението. Друга идея е създаването на общински фондове в подкрепа на жилищната политика и обновяването.
За преодоляване на съществуващите бариери е необходима интеграция и координация на политиките, мерките и механизмите. Това означава разработването на програмите и механизмите за подкрепа да се извършва с участието на всички отговорни институции – министерствата на енергетиката, на регионалното развитие и благоустройството, на околната среда и водите, на труда и социалната политика, на финансите, на икономиката, структури, управляващи европейски средства и местни власти.
Анализът и докладът могат да бъдат намерени на интернет страницата на МРРБ в секция „Енергийна ефективност“, раздел „Стратегически документи и полезна информация“.
