На днешната дата през 1916 – Алберт Айнщайн публикува своята Теория на относителността.
Тя е събирателен термин, който се отнася за специалната и общата теория на относителността. Също така, понятието може да се отнася за галилеевото разбиране за относителност. Теорията е разработена през 1905 и публикувана през 1916 от Айнщайн като обобщение на принципа на относителност на Галилей и на основата на факта, че скоростта на светлината във вакуум е универсална константа и има една и съща стойност във всички инерциални координани системи, което е и директно следствие от уравненията на Максуел.
След публикуването на теорията, Айнщайн продължава работата си в областта на статистическата и квантовата теория, създавайки свое обяснение на теорията на елементарните частици и движението на молекулите. Той изследва и топлинните свойства на светлината, с което поставя основите на фотонната теория за светлината.
През 1917 година той използва общата теория на относителността за създаването на цялостен модел на структурата на Вселената, с което поставя началото на релативистичната космология. През 1919 г. астрономи, изучаващи слънчево затъмнение проверени прогнози на Айнщайн, направени в общата теория на относителността, и той се превръща в знаменитост в една нощ.
Теорията на относителността спечелва световна слава на създателя си, издигайки го като най-авторитетния физик на последните столетия. През 1999 година американското списание "Тайм" го провъзгласява за Личност на столетието, а допитване до най-известните съвременни физици го определя като най-великия физик на всички времена. В чест на стогодишнината от неговите знаменити статии 2005 година е обявена за Световна година на физиката.
На името на Айнщайн са наречени единицата айнщайн, използвана във фотохимията, химичният елемент айнщайний, астероидът 2001 Айнщайн, лунният кратер Айнщайн.
