На тази дата преди 26 г. Петър Младенов, тогава президент на България, произнася знаменитата си скандална фраза: „Нека танковете да дойдат”. На 14 декември 1989 г. жива верига от около 20 000 души обгражда сградата на парламента в очакване за отмяна на чл. 1 от тогавашната Конституция, който гласи: “Ръководната сила в обществото и държавата е Българската комунистическа партия.” Макар че на 13 декември комунистическата партия обещава да гласува промяната, неочаквано конституционното решение се отменя в парламента. Никой не дава обяснение на народа защо това се случва и се създава обществено напрежение и недоволство.
Лидерите на тогавашната опозиция от СДС призовават хората да се разотидат по къщите си мирно и тихо. Точно в този момент няколко народни представители и месец по-рано избраният държавен секретар Петър Младенов излизат, за да говорят пред гражданите. Без мегафон, а само с кола с малка уредба, Младенов се опитва да обясни решението пред събралия се народ. Никой обаче не чува речта му и хората започват да го освиркват.
Държавният секретар се отказва и на влизане в Народното събрание спира на вратата, обръща се към приближените си, сред които и ген. Добри Джуров, и изрича спорната реплика: “Най-добре танковете да дойдат”. В този момент Евгений Михайлов, български режисьор, политик от опозицията (СДС), записва с камерата си. Записът с репликата на Младенов е пуснат 6 месеца по-късно по време на предизборната кампания през юни 1990 г., когато се подготвят първите демократични избори. Петър Младенов отрича да е казвал подобна фраза и обявява, че това е манипулация, клевета и монтаж. Държавният секретар твърди, че всъщност е казал „Най-добре Станко да дойде”. (Младенов има предвид Станко Тодоров, председател на Народното събрание по онова време).
Веднага започват следствие и разпити. Назначена е и експертна комисия в МВР, която да изследва записа. Доказва се, че записът е автентичен и в следствие на граждански протести Младенов подава оставка. Репликата слага край и на политическата му кариера. До смъртта си на 31 май 2000 г. Петър Младенов твърди, че не е изричал думите “Най-добре танковете да дойдат”.
През 1971 г. Младенов става министър на външните работи и остава на тази длъжност в четири поредни правителства до 1989 г. – рухването на комунизма. Той отговаря за външната политика на страната в продължение на 18 години, с което става най-дългогодишният български външен министър. Избиран е за кандидат-член, а по-късно за член на Политбюро на Централния комитет на БКП.
През 1989 г., заедно със своя състудент и приятел Андрей Луканов и с помощта на Добри Джуров и Станко Тодоров, Младенов организира вътрешнопартийния преврат, довел до отстраняването на Тодор Живков от партийното ръководство. На пленум на ЦК на БКП на 10 ноември 1989 г. Живков е принуден да подаде оставка, а неговия пост като генерален секретар на партията заема Петър Младенов. Той обаче напуска политическата сцена безславно след репликата, с която призовава протестите на българите да бъдат овладени с помощта на армията.
