Главната героиня на тази история, която на моменти звучи като приказка, се казва Сепиде. На персийски името й означава зора. Родителите й са персийци, а тя е родена в Пловдив. И през целия си живот е като разпъната между две държави, два езика и две култури. Сега признава, че повече се чувства българка, пише Днес.бг.
В началото на историята са една голяма любов и една война.
Любовта се случва във втория по големина град на Иран Машхад. Девойката Вахиде е от фамилия със седем поколения лекари и самата тя иска да учи медицина. Но обича да рисува и се записва в курс по рисуване. Между нея и учителя Джавад пламва любов – гореща, каквито са чувствата по тези земни ширини.
Доказателство за това е, че когато Вахиде казва на Джавад, че отива в чужбина, за да учи за лекар, той зарязва всичко и тръгва с нея. Заминаването е подготвено набързо, защото избухва войната между Иран и Ирак (22 септември 1980 г.) и предстои затваряне на иранската граница.
Първата възможност за чужбина се оказва България и те тръгват към непознатата държава без да се колебаят. Една година са в Русе, където учат български, и после записват медицина в Пловдив. И там, в студентско общежитие на втория по големина град на България, се ражда Сепиде Барджасте Делфоруз.
Малката тръгва на ясли, после на детска градина и най-напред научава български, който сега говори без никакъв акцент. Шест месеца по-късно проговаря и на ирански (фарси).
Първите 10 години на Сепиде преминават ту в България, ту в Иран. При всяко отиване в другата държава забравя езика на първата и обратно. Но с времето си ги възстановява.
Първи и втори клас учи в Пловдив, трети – в Машхад, четвърти – пак в Пловдив. При всяко пътуване изживява “множествен културен шок”.
Най-големият е по време на първия учебен ден в Машхад в едно училище с 500 момичета. Учителките са забулени, всичките ученички са забрадени и облечени в дрехи с тъмни цветове.
“Разплаках се неудържимо – спомня си Сепиде. – Трябваше дълго да ми обясняват и да ме убеждават, че в Иран е така, такъв е законът и редът…”
Най-големия си шок в Пловдив изживява, когато е на 5 години. След поредното завръщане от Иран, където живее няколко месеца, излиза да се разходи. Стига до парка с гребната база и изведнъж осъзнава, че се е загубила и не си спомня нищо от българския. Разплаква се, семейство възрастни хора я завежда в районното управление на МВР и там я затварят в една стая с няколко крадливи циганчета.
Междувременно ужасените й родители проверяват всички стаи в общежитието и всички болници в града. Бащата започва да звъни в милиционерските участъци и в един от тях дежурният му казва, че при тях има момиче от турски произход, ако иска, да говори с него. Така Сепиде е намерена.
Когато е на 10 години, родителите й се връщат в Машхад. Сепиде се адаптира сравнително бързо към местните условия и завършва гимназия с отличен успех. Мечтае да учи медицина, за да продължи традицията на майчиния си род. Набляга и на немския с намерението освен в България да кандидатства и в Германия. Но щом получава известие, че е приета в София, не се колебае нито за миг.
Признава, че винаги е мечтала един ден да се върне в България. “Тя много ми липсваше, чувствах я като първи дом, много пъти сънувах Пловдив”, разказва красивата иранка.
Сепиде завършва специалността дерматология и сега се занимава с естетична дерматология в клиника “Виа Медика”.
През 2009 г. Сепиде се снима във филма на Магдалена Ралчева “Още нещо за любовта”, заснет по действителен случай. Играе арменка, която с любовта си спасява отписания вече от живота варненски фотограф Дикран (Симеон Лютаков).
Получава ролята след кастинг, на който я води нейният познат Велин Величков и я запознава с режисьорката. Самата Сепиде е силно скептична, че ще се справи с предизвикателството.
След дебюта Николай Мутафчиев й дава роля в във филма си “Още една мечта”. В него играе полицайка, която арестува една по една четирите героини след неуспешния им опит да оберат банка.
В четвъртия сезон на сериала “Столичани повече” е секретарка на Христо Гърбов в битността му на бизнесмен.
Сепиде се снима и в може би най-успешния български филм от последните години – “Съдилището” на Стефан Командарев. Тя е афганистанка, която бяга през България за Западна Европа.
Самата Сепиде няма намерение да бяга от родината си България. Засега. Още повече, че има приятел българин.
