Стоян Петров е само на 28 години, без политически опит зад гърба си, а вече е най-младият кмет в община Мездра. На първия тур на местните избори той бе избран да управлява най-голямото село в района – Зверино. С какви идеи и нагласи заема кметския пост, разказва минути, след като положи тържествена клетва.
– Какво е усещането да сте едновременно най-младият кмет в община Мездра и да сте начело на най-голямото село? Притеснение или ентусиазъм съпътстваха тържествената Ви клетва?
– По-скоро ентусиазъм, макар че осъзнавам каква голяма отговорност ми гласуваха жителите на Зверино. Ще работя много, за да оправдая доверието им. Има много проблеми, на които трябва бързо да се търсят решения. Ще дам всичко от себе си да се справя.
– Имахте ли политически опит, преди да се явите на местните изборите, и очаквахте ли тази категорична победа?
– Не съм се занимавал активно с политика. Бях член на партия ГЕРБ, защото винаги са ме вълнували обществените дела, които променят живота на местната общност. Не бях участвал в никакви избори до този момент. Това беше ново предизвикателство за мен.
Истината е, че се надявах хората да ме изберат, но не бях сигурен в победата. Много съм щастлив, че я постигнах категорично на първи тур, защото това показа желанието за промяна у населението.
– С какво сте се занимавал досега?
– Работих известно време в чужбина. Бях служител на завод за рециклиране на електроуреди с акцент върху подпомагане на екологичното равновесие. След като се върнах, започнах да се занимавам със строителство. По-конкретно – с довършителни ремонтни дейности.
– Имате ли амбицията по време на кметуването си да мотивирате и други млади хора да се върнат?
– Разбира се! Най-важното за всяко населено място е да има млади хора. Трябва обаче и да се направят подобрения, които да ги стимулират да останат в родното село.
– Какви подобрения визирате – инфраструктура, работни места?
– И двете споменати. Те вървят ръка за ръка. Встъпвам в длъжност с нагласата, че от мен се очаква да променя облика на Зверино. Селото е голямо и красиво, разположено по дефилето на река Искър. Инфраструктурата обаче е в лошо състояние. Това един път затруднява придвижването на местните хора и втори път е спирачка за гости, туристи и инвеститори.
Голяма болка ми е неработещото предприятие в Зверино. Разполагаме с база, а не я използваме за разкриване на работни места. Ще работя и ще търся начини в Зверино отново да има работеща манифактура, която да дава хляб на хора от нашето и съседните села. Така ще задържим и младите хора, които сега търсят препитание в големите градове и пътуват всеки ден.
– Какво други искате да промените?
– Уличното осветление. То е старо и амортизирано. Мисля, че като се подмени, селото ще има един по-европейски вид.
– Споменахте живописното разположение на Зверино. Може ли да се развива активен туризъм там?
– Със сигурност. Красотата му и сега привлича много хора, транзитно преминаващи и живеещи в региона. Имам амбицията с помощта на общинския съвет в Мездра да регламентираме нови екопътеки и да облагородим наличните.
– Успехът Ви е доказателство, че хората искат промяна. Защо е важно да има млади хора в управлението?
– Защото сме поколението на бъдещето. Мислим по-различно, по-глобално. Пътуваме, виждаме добрите примери и имаме свежи идеи за промяна на родното място. Конкретно аз искам да превърна Зверино в едно развито, кокетно село с европейски вид. Вярвам, че е възможно и ще разчитам на подкрепата на местната общност, за да го постигнем заедно.
