България е изключително богата от към природни дадености. Минералните ни извори имат лечебни свойства, които са познати на хората още от древността. Екипът на Kmeta.bg представя класация на едни от най-посещаваните селища, в които има лековити води. След като се запознаете с нашите предложения, може би ще набележите къде да прекарате наближаващите почивни дни.
Хисаря е един от най-престижните и реномирани български балнеоложки курорти. Лечебните извори са известни в цяла Европа с благоприятното и здравословно въздействие, което имат върху хората.
Курортното градче е разположено в Южна България, в област Пловдив. Простира се в полите на Средна гора и впечатлява с разкошната си природа и природни богатства. Извисява се на 360 м. надморска височина и се характеризира с благоприятен климат и прекрасни условия за туризъм целогодишно.
На територията на Хисаря са установени 22 находища на термална вода с богат химичен състав и с доказани лечебни свойства. В местността един от най-известните извори е Момина баня – температура 47 градуса. Водата от това находище успешно лекува бъбречно-урологични заболявания и такива на опорно-двигателния апарат. Водата е слабо минерализирана, без цвят и мирис, с приятен вкус . С името на това място се свързва и доста интересна легенда, която ни разкрива как е произлязло неговото наименование.
Минералната вода в Сапарева баня притежава изключителни лечебни качества. Била е високо ценена и употребявана като лек от траки и римляни. Водата успешно лекува заболявания на опорно-двигателен апарат – артрити, артрози, възпалителни и дегенеративни заболявания на ставите, травми, състояния след счупвания.
Жителите на Сапарева баня се гордеят със своя гейзер, считан не без основание за най–голямата атракция в района. Затова около природната забележителност са обособили специален парк с кътове за отдих и разходки, за да се наслаждават хората на необичайната гледка. Гейзерът, който извира от 73 м. дълбочина, сякаш танцува ритмично.Водата в гейзера е с температура 103 градуса, или с поне 20 градуса по–висока от тази на исландските му „събратя”. Местното население отдавна използва тази особеност на водата за битови нужди, като например варене на яйца или картофи.
Най-големият природен дар на Добринище са минералните извори. Те са 17 на брой и са пръснати из цялото селище и край него. През 1979 г. градът е обявен за балнеоложки курорт с регионално значение. Температурата на водата е между 30 и 40 градуса.
Най-известен е Сребърният извор, богат на сребърни йони и на история. Някога, в древни времена в него се къпели с часове римляните, които живели по тези места. И в останалите извори водата е бистра, без мирис и утайка, приятна за пиене. Слабо е минерализирана. Лечебните й свойства пък не подлежат на никакъв коментар, изследвана е от специалисти неведнъж. Не само тукашните, но и хората от съседните общини, и от цяла България, са научили, че водата лекува много болежки на опорно-двигателния апарат, периферната нервна система, гинекологични, кожни, бъбречни и стомашно-чревни заболявания, невралгии, ишиас, лумбаго, ревматизъм, жлъчка, бъбреци, цистити, кожни заболявания и др.
Термалната зона на Кюстендил обхваща една ивица с дължина около 600 м и приблизителна ширина от 200 м. Броят на изворите от Кюстендилското термално находище е около 30. През 1910 г. водата от изворите е каптирана в обща събирателна шахта. От нея е прокаран водопровод до централната баня. Оттук водят отклонения за другите бани и за оранжериите. През 1955—1957 г. в района на термалното находище се провеждат сондажи за хидрогеоложки проучвания и се увеличава общият дебит на минерална вода. Новите извори са отведени в стария каптаж. Общият дебит на термалната вода засега е около 2400 л/мин.
Минералната вода в Кюстендил е бистра и безцветна със силен мирис на сероводород. Тя е слабо минерализирана, хидрокарбонатна, сулфатна, натриева, сулфидна, флуорна, силициева. Има висока алкална реакция. Средната температура на водата е 73°, затова преди употреба в баните тя се изстудява в открити басейни.
Лечебните свойства на минералната вода в Кюстендил се дължат главно на голямото съдържание на сулфидни елементи и на сероводорода.
Гласувайте в конкурса “Кмет на годината” ТУК.
