Най-черните сценарии за Корпоративна търговска банка (КТБ) се сбъднаха. Вчера БНБ обяви, че поставената под специален надзор финансова институция е натрупала огромни загуби – основно по линия на кредити със съмнителни и липсващи обезпечения, поради което се очертавали обезценки в размер на 4.2 млрд. лева. Това означава колосална капиталова дупка и силно намалява шансовете КТБ да бъде оздравена, пише Сега.
БНБ съобщи, че ще прати разкритията в прокуратурата. Финансисти вчера коментираха, че дори и след тези новини е по-добре да се опита спасителен план, защото фалитът на КТБ може да нанесе щети на цялата икономика, далеч по-големи от установената “дупка” от над 4 млрд. лева. Под предлог, че ще сезира обвинението, централната банка не публикува очакваните доклади от квестори и одиторите от АФА, “Делойт одит” ООД и “Ърнст енд Янг одит”, а само извадки от документите, придружени с разяснения за масовата публика.
Според заключенията шефовете на КТБ са отпускали необезпечени заеми на кухи фирми, използвали са “необичайни за банковата система порочни бизнес практики чрез сложни операции, прикриващи сделки и трансакции” и са подавали недостоверни и подвеждащи отчети пред “Банков надзор”. Всичко това обаче означава, че “Банков надзор” и ръководството на централната банка са проспали колосални безобразия в четвъртата по големина банка в България
Освен това излиза, че от ДАНС и специално от финансовото разузнаване полза няма, след като е възможно една банка да се източва по толкова безочлив начин. От преразказа на БНБ се разбира, че огромните обезценки по кредитите в КТБ са направени по нова методика. По старата, прилагана от отстранените директори, обезценките са само 146 млн. лева. Голяма част от заемите всъщност са били обслужвани и просрочията са натрупани след затварянето на КТБ.
За БНБ не са ясни източниците на погасяване. Само 13% от заемите в кредитния портфейл имат валидни обезпечения, твърди още БНБ. Ръководителите й обещават да внесат още в първия работен ден на 43-тото НС обобщена информация за събитията и всички взети решения от 20 юни насам. “Преструктурирането или оздравяването на банката са възможни, ако парламентът реши да приеме изменение и допълнения на действащото законодателство, включително и по отношение на ресурсното обезпечаване”, пише БНБ.
След лошите данни, оповестени от централната банка, очакванията са, че най-вероятно лицензът на КТБ ще бъде отнет и ще започне процедура по обявяването й в несъстоятелност. По закон, ако капиталът на банката е “изяден” от загуби, т.е. отрицателен, БНБ е длъжна да й вземе лиценза до 5 дни след осчетоводяването на загубата, а до 20 дни след това трябва да започне изплащането на гарантираните депозити.
БНБ е възложила на квесторите да извършат осчетоводяването до 31 октомври. “Така че, ако дупката в КТБ не бъде запълнена до 5 ноември, това ще е краят”, обясни икономистът Георги Ангелов. Според него едва ли ще се намерят инвеститори, които за броени дни да извадят над 4 млрд. лв. Държавата също няма как да осигури помощ в такива размери.
Ден по-рано стана ясно, че Оманският фонд е заявил интерес за оздравяването й заедно с австрийския фонд ЕПИК и нов партньор – “Джемкорп”. От Оманския фонд настояха в рамките на тази седмица да се проведе среща с БНБ и незабавно да се вземат мерки, за да се запазят активите на КТБ и дъщерните й дружества. Не е ясно дали след оповестените данни потенциалните инвеститори биха участвали в оздравяването.
