Най-силното земетрсение в историята на страната ни се случва на 4 март 1977 г. Вранчанското земетресение е наричано също в България и Свищовско земетресение.
Земетресението е с магнитуд 7,4 по скалата на Рихтер, а епицентърът му е в Източните Карпати, Окръг Вранча, Румъния, в тъй наречената земетръсна зона Вранча. Хипоцентърът се намира на дълбочина 94 km. Жертвите са над 1600 души, повечето от тях в Букурещ.
Земният трус е усетен в цяла България и нанася щети, най-вече в селищата край р. Дунав.
Най-силно е засегнат гр. Свищов, където са разрушени промишлени и жилищни сгради и има жертви. Разрушена е и административна сграда до гарата. Засегната е църквата „Света Троица“, която е напълно възстановена едва през 2004 г. Паметни плочи в памет на загиналите над 100 човека са издигнати на площад „Велешана“, където се е намирало сринатото общежитие на химическия комбинат „Свилоза“, както и в близост до училището „Алеко Константинов“, където е бил разрушен жилищен блок. Дълго време след труса химическият комбинат „Свилоза“ не успява да се справи с щетите и да възстанови предишните си производствени мощности и обем на производството.
След земетресението в България са набирани доброволци от цялата страна! — студенти, младежи, специалисти, които наред със силите на тогавашната „Гражданска отбрана“ и военни се включват в издирването на оцелели и жертви, както и в разчистването на останките. Спасителните операции обаче са дезорганизирани и неефективни, поради което под развалините в Свищов загиват 121 души. Много от затрупаните са имали реален шанс да бъдат извадени живи, но загиват от нараняванията си и недостиг на въздух.
Комунистическата власт всячески се опитва да потули случилото се, като с години крие фактите и омаловажава последствията от трагедията. Чак седмица след земетресението, БКП обявява само с 2 – 3 завоалирани изречения в партийния си официоз „Работническо дело”, че загиналите са само четирима, а щетите са незначителни. Те обаче всъщност са толкова „незначителни”, че властите в продължение на десет години възстановяваха пострадалите от адския трус сгради, пътни настилки и съоръжения.
