Най-старата църква в Родопите отбелязва своя празник днес. “Св.св. Константин и Елена” в село Долно Луково е построена още в началото на 19 век.
Всъщност някога Долно Луково (сега в община Ивайловград) се е намирало в пределите на северна Византия и това обяснява ранното приемане на християнството, разказва туристическият портал на Родопите – erodopi.eu. До 1750г. център на християнската религия е манастирът, намиращ се до старото село. Непосредствено след чумна епидемия и преместване на местоживеенето от дясната страна по течението на Бяла река необходимостта от храм нараства.
По тогавашните закони на османското владичество българите нямат право да строят храмове. През 1806г. обаче жителите на селото започват градежа на църква под предлог, че строят селски обор за нощуване на добитъка на останалите да нощуват в селото другоселци.
Мястото на храма не е случайно избрано. Тук е дъбова гора, която може да прикрива строежа и освен това наподобява на дъбовата горичка в манастирския параклис. Църквата се градяла само нощем, за да не привлича вниманието на управляващите.Изградена и покрита е само за седмица.Според османските закони покрит строеж не се разваля, затова бързали да я покрият.
Вътрешното и оформяне продължило до 1818г. Датировката на строежа е точна.На източната страна, на височина 2 метра в градежа е вградена с тънки тухли цифрата 1806. Освен това пак там с тънки тухли в най-издадената му част е вграден кръст, което показва, че строежът е християнски. Над него от бял мрамор е вградено архангелчето. Освен това на дясната стена на мъжкото отделение под картината на Страшния съд е вградена мраморна плоча, на която на старогръцки са вписани годината 1806, март 16 и имената на ктиторите.
Църквата представлява нискокаменна постройка с дължина 16м, широчина 6м. и височина 2,20м. Тя е вкопана в земята и две стъпала водят до подовата и част. Изградена е от камък, който на западната стена е речен.. Самата постройка е двуделна. Първото отделение до олтара е мъжкото. В него се влиза през дебела дъбова врата, запазила се 200год. Второто отделение е женското.
Църквата е много богата на стенописи. Те са изработени върху глинена замазка с кредов грунд с темперна техника. Преобладават синият, червеният и розовият цвят. В централната част има изображения на светии.Тяхното изображение е 12 срещу 12 на дългите срещуположни стени. Подреждането на портретите на светиите е извън канона и е израз на примитивни познания по иконография. Зографът е бил местен човек или от региона.
Особен интерес представлява дърворезбата на иконостаса.Тя е изработена от местен майстор върху лешноково дърво. Тя е с дребно изображение на всичко, което ражда земята на Долно Луково.Наподобява одринската градска дърворезба.
През 1990г. църквата”Св.св.Константин и Елена” е обявена за паметник на културата, като за местното население тя си остава “старата църква”. Църквата е действаща и до днес и може да бъде посетена.
