Златноливаденският манастир, “Свети Атанасий”, известен и като Чирпански манастир, е женски православен манастир близо до село Златна ливада в Южна България.Той е основан още в римско време в 344 г. сл. Хр. от Александрийският патриарх Свети Атанасий Велики. На път от Верея за Сардикйският събор той спял за нощувка и смяна на конете в близката римската крепост.
Разбрал, че околното тракийско и готско население е заплашено от епидемия и пропагандата на еретиците Ариани. Той се установил в отстоящата на 300 м пещера – старо тракийско светилище със свещен извор, днешната пещера-постница. Светецът проповядвал на местните хора и им съобщил, че ако построят църква срещу пещерата Господ ще ги избави от епидемията, както и станало.
Това много укрепило вярата и упованието в светостта на Атанасий Велики. Този древен строеж е доказан от археолозите. В своята близо 17 вековна история храмът и манастирът са многократно разрушавани и въстановяван от християните. От IV в. място им е непроменено.
Има безспорен археологически материал за съществуването им през Късната античност и Средновековието. През турското робство последният запазен храм е бил дървен, а в манастира намират подслон Паисий, хайдушки войводи, чутовният Васил Левски и други борци за национална свобода.
След 1944 г. в епохата на комунизма той се ползва като овчарник на местното ТКЗС, докато, както разказва легендата, на местният партиен секретар не се присънил Свети Атанасий и не го предупредил че ако не спре поруганието ще загуби детето си.
В началото на 50-те години манастирските сгради са освободени за църковно ползване, но състоянието им не е добро до края на 70-те години, когато е оценено, че това е най-старият манастир в Европа, той е обновен по инициатива на министерство на Културата. Тогава е построена новата манастирска сграда в традиционен стил.
Със своя мащаб и пространство тя го прави един от най-големите манастири в днешна България. Александрийски патриарх Петрос VII, втори в йерархията на източното православие след Вселенския патриарх, идва в 2003 г. в манастира на поклонение пред свети Атанасий. Той донася в подарък иконата на Анастасйий Велики рисувана в Александрия. А друга такава икона е подарена от атонски монаси и в манастира се пази и препис от Реймското евангелие. Оригиналът е в библиотеката на Реймс, а копието е направено е от наши художници които го даряват на манастира.
Това е първото копие на святата книга на български език над която повече от 200 години във вярност към бога и народа са се клели френските крале. Над църковния олтар е и иконата на света Петка като българска светица. Тя е исторически свързана с манастира – при едно от многобройните му възкресявания през турско е издигнат и неин параклис – по-късно също разрушен.
Нейният празник се чества всяка година в манастира на 14 октомври. Манастирът се поддържа и с помощта на труд и пари от доброволци сред близките села и от страната. Много хора от околността остават на поклонение за два-три дни, други от страната – и за седмица, идват и поклоници от чужбина дори от католически страни като Полша например.
Преданията свързват откриването на лечебната сила на водата с траките. Вярващите считат, че водата от аязмото лекува кожни заболявания, подобрява зрението, действа очистително на вътрешните органи и дори повлиява добре туморни заболяваниия, разказват се случаи на прохождане на сакати.
За пещерата също се вярва, че има лечебен ефект. В обителта свети Атанасий се чества два пъти – на 18 януари, това е датата на последното му завръщане след като е бил 5 пъти гонен от арианите от епископския си пост, и на 2 май – деня на неговата смърт. Затова и храмовия празник на манастир Свети Атанасий е на 2 май.
zarata.org
