Швейцарският психолог и психиатър Карл Густав Юнг е една от най-загадъчните и противоречиви личности на 20 век. За някои той е сред най-големите мислители на времето си, от други е обвиняван в псевдонаучен мистицизъм заради работата му с алхимични текстове и интереса му към Ведическите традиции на Изтока, астрологията и религиите. Дори и най-големите му опоненти обаче не могат да отрекат с лека ръка огромните му енциклопедични познания и интереси в областта на митовете, сънищата, философията, психологията и антропологията, а също и ранния му принос в психиатрията.
Предлагаме ви една интересна селекция от прозрения на Карл Густав Юнг, който е роден на днешния ден:
1. Нашата психическа структура повтаря структурата на Вселената и всичко случващо се в Космоса се повтаря в безкрайно малкото и единствено пространство на човешката душа.
2. Всички най-висши добродетели, както и най-огромните злодеяния са индивидуални.
3. Човек е способен да преодолее абсолютно невъзможни трудности, ако е убеден, че това има смисъл. И претърпява провал, ако при всички нещастия е принуден да признае, че играе роля в приказка, разказана от идиоти.
4. Дори и в най-щастлив живот не може да няма част мрак – думата щастие би загубила смисъла си, ако не се уравновесяваше от скръбта.
5. Казват, че нито едно дърво не може да стигне до Рая, ако корените му не стигнат до Ада. Двупосочното движение е заложено в същността на махалото.
6. Най-тежкото бреме на плещите на децата е неизживяният живот на техните родители.
7. Проблемите се решават, когато човек започне да разбира, че междуличностните конфликти често възникват заради различното възприемане на света, а не заради егоцентризъм или зла умисъл.
8. На Изток няма конфликт между религията и науката, защото науката там не се основава на възторжена страст към фактите, а религията не се опира единствено на вярата. На Изтока са присъщи религиозното познание и познавателната религия. При нас човек е несъизмеримо малък и изцяло се уповава на милостта на Бога, която е всичко. Там човек е Бог и той така се спасява.
9. Всеки вид зависимост е лош – независимо дали от алкохола, наркотиците или идеализма.
10. Сънят е скрита малка вратичка, водеща в най-потайните и съкровени ъгълчета на душата, която се отваря в космическата нощ.
11. Ако не осъзнаваме какво се случва вътре в нас, то отвън ни се струва, че това е съдба.
12. Индианците ми разказаха, че всички американци са луди и разбира се, ги попитах защо? „Защото те говорят сякаш мислят с главите си. Нормалният и здрав човек не мисли с главата си. Ние мислим със сърцето."
13. Дълбоко в душата си ние никога не знаем какво в действителност се е случило.
14. Много кризи в живота ни имат дълга подсъзнателна история. Ние преминаваме през нея крачка по крачка, без да осъзнаваме опасността, която се натрупва. Но това, което ние съзнателно се опитваме да не забележим, често се улавя от подсъзнанието ни и тази информация се предава под формата на сънища.
15. Предизвикващият безпокойство предмет е първата крачка към изкуството.
16. Всичко, което ни дразни у околните, всъщност ни води към самоопознаване.
17. Да бъдеш луд е социално понятие; за да се разпознаем менталните разстройства, ние използваме социални мерки.
18. Вярвате ли в Бог? Аз не вярвам, аз знам.
19. Обратното на любовта не е омразата, а властта.
20. Фанатизмът е признак на потиснато съмнение. Ако човек е наистина убеден в своята правота, той е абсолютно спокоен и може да обсъжда противоположната гледна точка без негодувание.
21. „Нормалният човек" – това е идеалната цел за неудачниците – за всички, които са под общото ниво на приспособимост.
22. Хората растат като растенията – някои на сянка, други на светлина. Има много такива, на които е нужна сянка, а не светлина.
23. Само парадоксите могат донякъде да обхванат пълнотата на живота.
24. Светът не съществува сам за себе си, той е такъв какъвто ми изглежда.
25. Срещата на два характера е като взаимодействието между две химически вещества: ако има реакция и двете се трансформират.
26. Вашият взор ще се проясни едва тогава, когато успеете да погледнете в собствената си душа.
27. Тъжната истина е в това, че реалният живот е пълен с неумолимо действащи противоположности: денят се сменя с нощта, раждането – със смъртта, щастието – с мъка, а доброто – със зло. И ние дори не може да бъдем сигурни в победата на едното над другото. Животът е поле на тази битка. Винаги е било така и така ще бъде. Ако не е – животът свършва.
