България е сред държавите-членки на ЕС с най-голям дял на финансиране за градско развитие. Това заяви днес министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на семинар на тема „Интелигентни градове“ в Пловдив.
Според Нанков темата за умните градове е много актуална и събужда все по-голям обществен интерес.
„Европейските градове, в които живее почти ¾ от населението на континента, са изправени пред нови предизвикателства, част от които са миграционен натиск, влошена градска инфраструктура, проблеми с околна среда, висока безработица. Българските градове не правят изключение от общата картина. Затова е необходимо да имаме обща визия за развитието на градовете и на регионите в Европа, включително и интегриран подход за градско развитие на европейско ниво“, каза Нанков.
„Осъзнаваме важната роля и виждаме положителните ефекти за регионите и градовете от изпълнението на Кохезионната политика на ЕС, както през миналия, така и настоящия програмен период. С общи усилия можем да постигнем добри резултати и да допринесем за по-доброто бъдеще на градовете, повишавайки качеството на живот на хората. През следващия програмен период след 2020 г. Кохезионната политика трябва да продължи своя дългосрочен инвестиционен характер, за да допринесе в максимална степен за постигане на балансирано и полицентрично развитие на европейската територия. Само така може да се гарантира устойчивостта на досега вложените ресурси и постигнатите резултати", посочи Нанков.
Според него планирането и управлението на интелигентните градове е сложна задача, която изисква много усилия и сътрудничество с много партньори, за да се намери правилният баланс между икономическия растеж, от една страна, и качеството на живот, от друга.
„Целта ни е да облекчим максимално инвестиционния процес, спазвайки съответния контрол при изпълнението. Инвеститорите и иноваторите следва да се съсредоточат основно върху развиване на идеите си e визията за развитие на градовете, а реализацията на инвестиционните намерения да е гладък процес, в който държавата и общината да са желани партньори“, отбеляза Нанков.
Според него това е в основата на цялостната идея за интегрирания подход при регионалното и градското развитие.
„Считаме, че ключовите моменти в подкрепа на реформата на регионалното развитие като продължаването на процеса на децентрализация и необходимостта от обвързаност между секторните политики на териториално ниво, следва да бъдат надградени, с оглед постигане на балансирано развитие на територията на страната със засилена и водеща роля на големите и средните градове“, заяви той
България трябва да се възползва от възможностите на Кохезионната политика, за да намали пропастта между развитите и по-слабо развитие региони, посочи от своя страна Витория Алиата ди Вилафранка – директор на дирекция „Изграждане на административен капацитет“ в ГД „Регионална и градска политика“.
Тя напомни, че за тази цел имаме 1,4 млрд. лева по ОП програмата „Региони в растеж“ и подчерта, че България ползва най-голямата част от програмата за развитие на градовете. Тези усилия се полагат отдавна. България подготви програма и стратегия за градско развитие. Свършихме добра работа с българските власти, но имаме още и днес използваме възможността, за да очертаем какво още трябва да се направи, каза Алиата ди Вилафранка.
Според нея ресурсът от оперативната програма е уникална възможност за развитие на 39-те града и не трябва да се пропуска възможността с тях да се реализират успешни проекти, които в дългосрочен план да дадат резултати на практика – децата да учат в по-добри училища, да бъдат разкрити нови работни места, да допринесат за по-чиста околна среда и по-добър транспорт, качествени промени в начина на живот и икономически растеж.
"Устойчивото градско развитие не е общоевропейска политика. То има изключително голяма роля в регионалното развитие и междуправителственото сътрудничество на ниво ЕС. По силата на приетия през м. май 2016 г. Градски дневен ред за ЕС и т.нар. Пакт от Амстердам, градското развитие е определено като хоризонтален въпрос за всички секторни европейски политики", коментира заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова.
Тя посочи, че представители на три български града участват в сформираните партньорства на европейско ниво по следните теми: Градска мобилност – Бургас, Дигитален преход – София, и Иновативни обществени поръчки – Габрово.
