Националната агенция за приходите (НАП) вече ще упражнява контрол в сектора на хаарта, а Държавната комисия по хазарта на практика се закрива. Това решиха окончателно депутатите, които днес гласуваха на второ четене промените в Закона за хазарта. Идеята отговорността да бъде прехвърлена в НАП бе прокарана между двете четения в зала на законопроекта, внесен от управляващата партия ГЕРБ в началото на юни.
Според първоначалния план се предвиждаше да бъде създадена нова институция на мястото на Държавната комисия по хазарта – Държавна агенция, която да е под шапката на Министерски съвет. В крайна сметка няма да има специализиран орган, който да регулира този бизнес, а издаването на разрешителни и контролът на дейността ще бъдат функции, поети от специализирано звено към НАП.
Всички активи, пасиви, архиви и регистри на ДКХ преминават към НАП. Приходната агенция ще контролира направените инвестиции и средства за организиране на игрите.
НАП ще започне и поддръжка на регистър на лицата, които нямат право да участват в хазартни игри. Регистрацията на човек като зависим може да става доброволно – с подаване на заявление към новото звено към НАП. Минималният срок, за който може да се поиска включване в списъка с лица, които не се допускат до залагания, е 2 години. След това гражданинът може да декларира, че иска да бъде отписан, гласят поправките в закона.
Депутатите приеха и първоначалното предложение на ГЕРБ, според което се установява изискване всички оператори на хазартни игри да са длъжни да предупреждават изрично клиентите си, че залаганията могат да се превърнат в зависимост, както и да предоставят информация за възможностите за терапия.
Друга промяна в Закона за хазарта дават възможност Българският спортен тотализатор да организира всякакви хазартни игри – традиционна лотария, числови лотарийни игри, моментна лотария, залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, онлайн казина и т.н., като ангажимент на министъра на спорта е да предложи на кабинета как да се разпределят приходите от тях. Този текст бе заложен още в първоначалния законопроект, внесен от ГЕРБ в началото на юни.
В закона е записано още, че приходите от дейността на БСТ след данъчно облагане и приспадане на разходите и изплатените печалби се използват за нуждите на физическото възпитание и спорта. Посочва се, че 10% от парите отиват за поддръжка, ремонт, реконструкция, цялостно обновяване или създаване на нови спортни обекти и/или спортни съоръжения в държавните и общинските училища. Също 10% ще се дават и дейности, финансирани от фонд „Култура“.
С окончателно приетите промени в Закона се завишават финансовите изисквания за фирмите, които искат да организират хазарт. Целта е тази дейност да бъде ограничена за малки играчи, в това число и еднолични търговци. За издаване на лиценз за казино вече ще бъде нужно деклариране на капитал от поне 1.5 млн. лв., а за откриване на игрална зала с автомат – от поне половин милион лева. Сумата обаче е намалена наполовина от гласуваните в бюджетна комисия миналата седмица завишени критерии. Според тях за издаване на лиценз на казино бе нужен капитал от поне 3 млн. лв., а за издаване на лиценз за игрална зала с автомати – 1 млн. лв.
Народните представители отхвърлиха за втори път в зала предложението на Валери Симеонов казина да може да има само в петзвездни хотели и на не по-малко разстояние от 20 км от границите.
