След броени дни, на 11 август, стотици планинари ще отбележат 85-годишния юбилей на хижа „Яворов” – една от най-добрите такива бази в България. През 1929 г. Туристическо дружество ,,Пирин’’-Разлог започва инициативата за построяването на хижа в местността Суходолски поляни в Пирин планина. Първата копка е направена на 12.08.1932 г., открита е на 6 август 1933 г. При освещаването на хижата се обявява, че тя ще носи името на поета Пейо Крачолов Яворов, който е минавал по тези места като четник. Как ще празнуват и как развиват хижата като туристическа дестинация през последните години? Отговорите дава секретарят на ТД „Пирин” – Радко Божинов.
-Г-н Божинов, готови ли сте за празника на 11 август?
-Ние сме готови всеки един ден да посрещнем гости. Организатори на празника са община Разлог и ТД "Пирин", ще се погрижим за доброто настроение на всички. На сцената ще се качат талантите от Фолклорен ансамбъл „Разложки мераци“ и от Клуб „Планинарка“. Преди музикалната програма десетки ентусиасти и любители на планината ще участват в състезанието по изкачване пеша или с велосипед до хижа „Яворов” за нейния 85-годишен юбилей. Предизвикателството за пешеходци и велосипедисти ще стартира в местността Бетоловото край Разлог – съответно в 10,30 и в 10,45 часа. Финалът е пред сградата на старата хижа.
-Откога сте свързан с хижата, какво се промени във времето по отношение на базата?
-Интересно е, че съм единственият в нашия род, който е така запален по планината. Тази привързаност дължа на учителя по математика – Иван Дивизиев. Ходех на кръжок, където учехме за околната среда, за нейното значение за нас, хората. Някъде в осми клас вече бях осъзнат планинар. Започнах да излизам на разходки в гората. Много обичах и все още обичам да бъда в местността погледец, която е точно над хижата. Гледката е главозамайваща. Щом се уволних през 1980 г., редовно посещавах хижа „Яворов”. Семейството ми имаше много работа по нивите, но аз все успявах да намеря време и за планината. По онова време базата представляваше няколко бунгала на ТПК и лагер от палатки. Новата хижа бе построена през 1982 година. Тогава бяха модерни екскурзионните летувания, стаите бяха със самостоятелни санитарни възли. Правим периодично ремонти, но кардинални промени не са правени, защото не се налага. През юни тази година ремонтирахме няколко стаи, за да осигурим по-качествен отдих за планинарите. Идват не само българи, но и доста чужденци – гърци, руснаци, чехи, англичани.
-Кои са предимствата на хижа „Яворов” пред останалите?
-Най-важното е, че се стопанисва от община Разлог и Туристическо дружество „Пирин”, а не от Българския туристически съюз. Общинската управа в лицето на кмета Красимир Герчев помага за всичко, не пести средства и инвестиции. Затова и през 2016 г. хижата бе обявена за най-добрата в България. Огромно предимство е и лесният достъп, има път до базата ни. Това пести и време, и нерви, и пари. Колегата на Тевно езеро качва с коне храната и другите консумативи до хижата си. Гостите ги привличат красивата природа, чистият въздух, добрата и комфортна хижа. Другото важно условие е колективът, който работи тук. Трябва не само много труд, но желание и мерак, сърце и душа.
-Какво конкретно подобрихте в последните години?
-Не спираме да подобряваме материалната база, която разполага с около 100 места, доколкото ни позволява нормативната уредба. Всички строителни дейности се съгласуват с Национален парк „Пирин”. Миналото лято монтирахме слънчеви колектори. Целта ни е да ползваме екологично отопление, а не въглища и дърва, за да не вредим на околната среда. Три от колекторите ни осигури община Разлог.От Софийския университет пък монтираха метеорологична станция на сградата по спечелен проект. По този начин всички туристи получават в реално време информация за обстановката в района – температура, скорост на въздуха, влажност на въздуха. Таблото с данните се намира в ресторанта на хижата. В момента монтираме устройство, което сами закупихме, за да може да имат обхват мобилните телефони в района на хижата. Дълго време водихме преговори с мобилните оператори, но никой не прояви интерес да реши проблема. Затова взехме нещата в свои ръце. През 2016 г. бе осветен и параклисът "Вси светии", който бе изграден с доброволен труд и дарения на много хора – планинари, строители, ковачи, както и на институции и фирми. Светата обител е до самата хижа. Все повече туристи палят свещи в него и се молят, а за опазването на храма се грижат служителите на хижа "Яворов". Храмът в подножието на природното чудо „Събиците" обедини много хора и институции, на които искрено благодаря. За опазването му се грижим ние. През летния сезон посрещаме туристи от цял свят. В параклиса всеки, който тръгва в планината, може да се помоли, за да го пази Господ. Видяхме го в други държави – почти под небесата има параклиси.
-Успявате ли да се откъснете от хижата поне за ден?
-Наистина много рядко ми се случва да не бия път до Пирин планина. Но веднъж в годината правим експедиции до върхове в други държави. Преди десетина дни развяхме знамето на Разлог на най-високия връх в Австрия – Гросглокнер. Планинари от Туристическо дружество „Пирин” в нашия планински град осъществиха успешно изкачване на върха, който се извисява на 3798 метра височина. Той е доста по-труден за изкачване от Монблан, който е най-високият връх в Алпите. Не беше лесно, но сме добре подготвени и се справихме. Усещането е невероятно – да развееш трибагреника на България и знамето на нашия град на върха на планината. Благодарим за това преживяване на алпиниста, скиора и планинаря Емил Божанов, който ни подготви за тази експедиция.
-Подобрява ли се културата на туристите да пазят планината?
-Моето впечатление е, че се върви в правилната посока. Планината е все по-чиста. Преди десетилетия тръгвахме в гората с куп консерви, хиляди метални кутии се търкаляха по горите. Днес повечето планинари си носят специални торби, в които събират остатъците от храната си и ги изхвърлят на регламентираните за това място. С всяка изминала година туристическият поток се увеличава в Пирин планина, но за щастие това не е право пропорционално на изхвърления сред зеленината боклук.
-Какво е планината за Радко Божинов?
-За мен планината е като храм. Любовта към природата почувстваш ли я, тя е за цял живот. В планината се чувствам най-добре. Това е моят пристан, в който зареждам душата си с красота, спокойствие, търпение и обич.
