Нова наредба слага края на досегашния модел на определяне на заплатите на ректорите. Това съобщи министърът на образованието Красимир Вълчев. И добави, че наредбата ще започне да действа от следващата седмица. Новината за влизане на новите правила за заплащане съвпадна с друга новина – че няколко ректори на висши учебни заведения извън столицата са се разписвали през 2019г. срещу суми от по 15-16 хил. лв. месечно. Това се вижда от декларациите, които те са подали пред КПКОНПИ. Информацията предизвика вълна от коментари – редно ли е да взимат повече от премиера, защо преподавателите в тези университети получават в пъти по-ниски суми и защо изобщо се допуска такава ножица във възнагражденията- ректорът на СУ да се разписва срещу 2 хил. лв., а ректорът на ЮЗУ срещу 16 хил. лв.
Как се разпределят средствата?
Висшите учебни заведения у нас са автономни. По Закона за висше образование държавата им дава 70% от разходите, а останалите средства се набавят от такси. Ректорът се избира от академичен съвет и заплатите се гласуват по вътрешни правила. Подобен модел – държавата да дава, но да не може да контролира изразходването на средства за заплати, води до периодични скандали. В края на миналата година проверка на МОН установи, че 22 висши училища, сред които и Национална художествена академия (НХА), имат проблем с неправомерно определяне на ректорските заплати. Както и че някои от ректорите вместо да си структурират заплатата, договорена със синдикатите, сами си я определят. Резултатът от този модел се наблюдава в декларациите на част от ректорите пред КПКОНПИ-луксозни имоти, автопаркове, впечатляващи сметки в банки, които са непостижим стандарт за болшинството от преподавателите, които живеят далеч по-скромно.
Какво гласи новата наредба
8 август беше крайният срок за обсъждането на Наредбата за определяне на възнагражденията на ректорите. Тя предвижда заплатите на ректорите на държавни висши училища да се определят по общи за всички правила. Възнаграждението им се обвързва с тяхната заплата като хабилитирани лица, размера на държавната издръжка за обучение в съответното висше училище и изпълнението на заложените в договорите им за управление цели и показатели. Т. е. месечното заплащане се определя в размер на 20% от основната работна заплата на лицето като хабилитиран преподавател във висшето училище плюс фиксирана сума в зависимост от годишния размер на средствата за издръжка на обучението за текущата година по бюджета на висшето училище. Когато тя е до 5 млн. лв., тази част е определена на 300 лв. месечно, от 5 до 10 млн. лв. – 350 лв., от 10 до 20 млн. лв. – 400 лв., от 20 до 40 млн. лв. – 450 лв., от 40 до 60 млн. лв. – 500 лв., а над 60 млн. лв. – 600 лв. към ректорската заплата.
Допълнителното годишно възнаграждение пък ще се определя от степента на изпълнение на заложените в договора за управление цели, задачи и целеви стойности.
Министърът на образованието и науката ще сключва договор за управление с избрания от Общото събрание на държавното висше училище ректор. В него са записани задължения за изпълнение на политиката за развитие с конкретни механизми и показатели за изпълнение.
