Някога наричали Видин „Малкият Ерусалим” заради изградените на едно място храмове на три религии. В стария квартал „Калето” и до днес мирно съжителстват православният храм „Свети Николай Чудотворец”, джамията на Осман Пазвантооглу и красивата синагога. В историята на града няма случаи, които да разказват за вражда между хората, тръгвали от къщите си заедно, но влизали в различните църкви. Тази толерантност между вярващите се е запазила и до днес.
На мястото – един триъгълник до митрополитската палата, най-напред е била издигната православната църква „Свети Николай Чудотворец”. На същото място църква с името „Свети Никола Нови” е съществувала през 1799 година, но след това била съборена и през 1926 година на нейно място е построена днешната. Автор на проекта е големият български архитект Каста Николов, който е ръководил и строежа и. Тя е от типа трикорабни кръстокуполни църкви с една апсида, притвор и кули. Стените и са изографисани. Образът на свети Николай е изпълнен в мозайка.
Иконостасът има висока художествена стойност. В нея се съхранява и иконната сбирка на епархията, което е едно голямо богатство на вярата и духа. Освен галерия за хора, има и две странични галерии. Днес храмът е част от митрополитския комплекс, действащ е и има свободен достъп за вярващите и туристите. Обявен е за паметник на културата. На броени метри от православния храм се намира джамията на незивисимия видински владетел Осман Пазвантооглу, построена в края на 18-ти век. Известна е, че върхът на минарето завършва не с полумесец, а със сърце във формата на острие на пика. На входа е запазен надпис, от който става ясно, че джамията е посветена на бащата на владетеля, посечен заради непокорство във Видин по заповед на султана. Каменната сграда и отвън, и от вътре е запазена в автентичния си вид. Има обширен молитвен салон с дърворезбовани мебели и таван, украсен с дърворезбована розетка. Дървен балкон е бил предназначен за жените, но той не е отделен от залата с решетка. Според някои изследователи в джамията е имало и училище, но все още не са открити точни данни за него. Джамията е действаща, но във Видин мюсюлманите са малко и движение около нея няма. През последните години се използва и като резиденция на районния мюфтия, чието седалище е в Монтана.
Недалеч от джамията по пътя за скрепостта „Баба Вида” туристите попадат на еврейската синагога. Построена е през 1894 година на мястото на друг еврейски храм, унищожен по време на освободителната война. Авторът на проекта не е известен, но се предполага, че е бил италиански архитект. Сградата е симетрична с права форма от типа на трикорабна едноапсидна базилика, притвор, галерии и 4 кули. Залата с размери 21 на 10 метра е изградена с древноеврейски и класически архитектурни форми. Сводовете са кръстати, а аркадата е поставена върху колони, които са чугунени. Те имат база и кубични капители от малоазийски тип. Орнаментите на капителите – плетеници, акантови листа, са били цветни. Олтарът е поставен върху подиум, подът е мозаечен и дървен. Имал е и два шикозни кристални полилеи. Фасадата на този храм е внушителна, четирите кули имат арковидни прозорци. Решетките им представляват сложна и красива плетеница. Така е изглеждал този красив храм някога. Днес е полуразрушен, тъй като от 1950 година, когато евреите от Видин се преместват в Израел, е изоставен. Еврейската организация „Шалом”, която е негов собственик, го е предоставила на Министерството на културата за реставрация. Изготвен е и проект, но още не са намерени средства за реализацията му.
Според проекта, синагогата няма да запази предназначението си на молитвен дом, а ще се превърне в художестевна галерия на името на световноизвестния художник Жул Паскин, роден на метри от нея. Заради изключителната си акустика тя ще стане и концертна зала. Макър и без покрив, синагогата привлича погледите на туристите на път за „Баба Вида”. Днес трите храма са обект на религиозния туризъм, но общината иска да ги включи в маршрутите и на круизните туристи, които спират с кораби във Видин само заради средновековната крепост „Баба Вида”.
