Българският народен театър „Иван Вазов” се появява през 1904 година, когато софийската драматична трупа „Сълза и смях” се трансформира и по този начин се създава първият театър в страната.
Сградата, в която се помещава културната институция, е открита за представления на 3 януари 1907 година. Тя е дело на австрийците Херман Хелмер и Фердинанд Фелнер и е впечатляващо произведение на архитектурното изкуство.
Народният театър бързо се превръща с едно от любимите места на софийския политически и интелектуален елит. Под ръководството на вездесъщия главен режисьор Йозеф Шмаха тук се представят най-нашумелите постановки от европейската сцена, които са възприемани като важно събитие в живота на бързоразвиващата се столица, а актьорите и режисьорите стават истински величия в очите на почитателите си.
През 1923 избухва пожар по време на представление, а пораженията са толкова мащабни, че сградата е възстановена едва 6 години по-късно от немския архитект Мартин Дюлфер и българинът, но също германски възпитаник, Кирил Чапаров.
Сградата понася големи щети и по време на съюзническите бомбардировки над София през Втората световна война, но е реконструирана веднага след края ѝ. През седемдесетте години е извършен голям ремонт, а последното обновяване е от 2007-а.
В момента “Иван Вазов” разполага с отлична голяма сцена и зала със 750 места, камерна зала за 120 зрители и сцена на четвъртия етаж, която дава възможност на 70 души да се насладят на постановките на най-стария и реномиран театър в България.
