Панагюрското злато се стопанисва от Националния исторически музей незаконно вече 23 години. Съкровище е вписано против закона в инвертарната книга на Пловдив, защото няма приемно-предавателни протоколи. Тази позиция защитиха Павел Цветанов и Стефка Ангелова, потомци на братята Дейкови, които намерили съкровището, докато копаели глина за тухли.
Наследниците искат панагюрското съкровище да им бъде върнато и водят съдебен спор. Павел Цветанков и Стефка Ангелова твърдят, че златните съдове са открити на частна земя и не са откупени от държавата. Двамата ищци се позовават на Закона за старините от 1911 г., който е действал през 1949 г., когато е открито съкровището. По думите им съкровището не е оценявано по онова време, а е трябвало.
Людмила Живкова издава заповед, с която съкровището трябва да дойде в София, но тя никога не е изпълнена, защото то не е заведено към БАН”, коментира Цветанов пред bTV. След създаването на Националния исторически музей (НИМ) през 1982 г. златните съдове са вписани в книжата с различни номера и размери от оригиналните, твърдят още наследниците.
„НИМ вече 32 г. стопанисва незаконно тази вещ”, коментират те. Цветанов цитира изказване на ексминистъра на културата Вежди Рашидов, че ведомството не знае как е придобито съкровището и чия собственост е.
Шефът на историческия музей в Пловдив Костадин Кисьов отбеляза, че този спор не се решава ор археолози, а от прависти. „Братята са предали съкровището на държавата срещу заплащане”, каза той. Наследниците обаче контрираха, че парите са били награда, а не откупуване на съкровището.
