Бежанския център в Харманли посрещна делегация от европарламентаристи. Те са у нас на двудневно посещение по покана на българския евродепутат и заместник-председателя на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в ЕП Илияна Йотова. Емисарите направиха обиколка из лагера, за да се запознаят с условията на живот в него. Обитателите на центъра в момента са 1600 души, обясни шефът му Йордан Малинов. Около 74 от тях са бременните жени. 90 % са сирийци, има и иракчани и иранци, но на 100 % всички са кюрди, докладва Малинов.
Той показа на емисарите новата модерно обзаведена кухня, в която се готви и се хранят бежанците, показа и сградите до входа на лагера, които ще се ремонтират за ситуиране на медицински център и на зала за първоначален прием. „Сърдечно болен съм, трябва да постъпя за лечение в болница, а нямам пари за това“, каза сириец. Бежанецът е на средна възраст и размаха пред делегацията здравните книжа, издадени в родината му.
Всичко това накара европарламентаристите да задават много въпроси, свързани със здравното осигуряване и грижи на бежанците, настанени в лагера, за режима в него, както и за отношението на местните хора към чужденците.
„За момента няма напрежение. Когато обаче има вълна и идват много хора на веднъж се стига и до конфликти с хората от града. Тези хора имат права, но същите права – на спокойствие и сигурност имат и моите съграждани“, коментира пред представителите от Европарламента кметът на Харманли Михаил Лисков. Затова според него трябва законово да се реши възможността при увеличаване на броя на настанените в лагера той да става от отворен в затворен тип.
По данни на Гранична полиция действително през последните 2 месеца има с 5-6 пъти увеличение на миграционния поток. Даниел Инджиев от Държавната агенция за бежанците обясни, че контролът не само в бежанския лагер в Харманли, но и във всички центрове на ДАБ в страната ще бъде засилен. Ще се въведе Картова система, а всички пребиваващи на територията на центровете ще имат електронни карта с чип или бар код. Системата ще се контролира времето на напускане и на връщане в лагера. Отсъстващите за повече от три дни, без разрешение от директорите на центровете, ще бъдат обявявани за издирване, а за тези, които са в процедура на бежански статут, ще има мерки за прекратяването й.
250 000 лв. ще струва системата според първоначалните разчети.
Според данните на ДАБ около 70 % от капацитета на центровете за бежанци в момента са запълнени. Те обаче при необходимост могат да бъдат разширени с 20 % . Инджиев поясни, че вероятно помощите от 65-те лева, които са гарантиране на социален минимум за страната и се дават на бежанците, ще отпаднат за тях напълно. Парите са били давани за храна, а в момента във всички лагери изхранването на настанени е подсигурено държавата се грижи и за лекарствата, необходими на емигрантите, коментира той.
На срещата“ От европейски стратегии към национални и местни политики“ в Културния дом на Харманли по-късно Илиана Йотова обясни, че само след броен дни ЕП ще започне голямата дискусия за новата координираща цялостната политика в областта на миграцията и убежищата. „За нас е изключително важно интересите на държавите по външната граница на ЕС като България да бъдат отчетени. Ще настояваме категорично за промяна на Дъблинския регламент по отношение на възможността да се връщат бежанци в държави които за първи път са ги приели. Категорични сме и в искането си аз солидарния квотен принцип на държавите- членки по целия европейски съюз за разпределението на бежанците“, посочи евродепутатката.
Тя уточни, че България ще настоява за обсъждане и на идеята за съвместни гранични патрули. Ще се търсят други допълнителни възможности за финансова помощ към страната ни. Естония, в която почти няма емигрантска вълна получи 35 пъти повече пари за бежанци от Българи, посочи още Йотова.
“Ако някои държави не искат да приемат емигранти на територията си, то те трябва да помагат по друг начин на онези от държавите, които поемат бежанските вълни”, подчерта европарламентаристът от Германия Биргит Зипел, която е и координаторът в ПГ на социалистите и демократите в ЕП в парламентарната комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешна сигурност . Тя посочи още, че това е необходимо, защото ЕС не може да бъде затворена територия за хората, които търсят помощ.
