Който се смее, зло не мисли. Това е девизът на 76-годишния Рашид Хаджиев от гоцеделчевското село Лъжница. Той е всепризнатият чешит не само в родното си селище, но и в целия Неврокопски край. Дълги години разсмива и млади, и стари с невероятното си чувство за хумор. Наричат го Настрадин Ходжа, защото винаги е готов да разкаже някоя лакърдия или смешна история. А на първи април ще е в стихията си. Навръх празника на хумора и шегата бай Рашид се чуди къде да бъде, за да радва населението с номерата си. Канят го и много другоселци на съборите си. Често гостите на тези тържества остават поразени от актьорските умения на зевзека. Превиват се от смях на изпълненията му. А после не могат да повярват, че е самоук, а не е професионален артист.
„То ние сме му дали най-голямата титла в актьорството – „селски артист”, казват за него лъжничани. Където и да се появи Рашид, край него се струпват много младежи, за да попият нещо от неизчерпаемия му талант. „Аз не мога без смях и ден. Не бива да се живее без усмивка. Опитвам се да лекувам съселяните си със своя хумор. Изляза ли из селото, трудно се прибирам по светло, че все ме спират да им разказвам щуротии и весели истории”, разказва Рашид. Ходи в пивницата не да мята ракии, а лафове и шеги. “На повикване съм. Ако им вземах пари за времето, в което ги разсмивам, досега да съм забравил беднотията”, споделя пенсионерът.
Отдавна селяните, след като заседнат в кръчмата, не викат музика да им свири, а Рашид да им приказва. С пехливанските борби се захванал, когато бил 13-годишен. Стотици пъти се е борил по ливадите в селата и градовете в Пиринския край. “Бях овчарче. Борехме се с връстниците. Старите чобани ни учеха. Покрай играта станах пехливанин. Що кочове, телета, кози и агнета съм спечелил, не можеш ги преброиш”, казва Рашид Хаджиев. В цялата околия го познават. Или като артист, или като пехливанин. Отказал се от борбите на 57-годишна възраст. Но не и от смеха и шегите. За него ден без смях е нощ. А човешкото лице без усмивка е като манджа без сол. Затова е все засмян, а и гледа околните да поразвесели.
“Закъде сме, ако в този тежък живот не разтушим душите си? Тялото си можеш да умориш, но не и душата. А за да е жива тя, и трябват смях, радост, веселба. Смехът лекува. Смееш ли се, всичко лошо се забравя”, категоричен е „селският артист” от село Лъжница.
