При появата на нови заразни заболявания, като тежък остър респираторен синдром (SARS) и Ковид-19, започва надпревара за търсене на нови ваксини и лечение на засегнатите. С разрастването на настоящата криза правителствата въвеждат карантина и изолация, а и се препоръчва да се избягват масови събирания. Подобен подход са предприели официалните здравни власти и преди 100 г., когато Испанският грип е започнал да се разпространява по света. Резултатите не са еднозначни. Доклади от пандемията преди 100 г. обаче предлагат технология за справяне с грипа – малко известна днес, която е била ефективна. Събраният по труден начин опит от най-голямата пандемия в документираната история на човечеството би могъл да ни бъде в помощ през предстоящите седмици и месеци.
Болни от грип пациенти, изложени на слънчева светлина в спешната болница на открито Кемп Брукс в Бостън. Медицинският персонал не е свалял маските си. (Национален архив)
Най-просто казано, лекарите открили, че тежко болни пациенти, лекувани на открито, се възстановяват по-добре от лекуваните на закрито. Съчетанието от чист въздух и слънчева светлина изглежда е предотвратило смъртни случаи сред пациентите и заразяване сред медицинските лица. Това се подкрепя от научни доказателства. Проучвания показват, че въздухът на открито е естествен дезинфектант. Чистият въздух може да убие грипния вирус и други опасни бацили. По същия начин слънчевата светлина убива бацилите и днес вече има доказателства, че е в състояние да убие грипния вирус.
Лечение “на открито” през 1918 г.
По време на голямата пандемия казармите и военните кораби били две от най-опасните места. Пренаселеността и лошото проветрение изложили войниците на висок риск от заразяване с грип и други следващи от него инфекции. [2,3] Както и при избухването на сегашния Ковид-19, повечето жертви на Испанския грип не починали от самия него, а от пневмония и други усложнения.
Когато пандемията от Испански грип достигнала източния бряг на САЩ, Бостън бил един от особено силно засегнатите градове. Затова Държавната гвардия създала спешна болница, в която настанили най-тежките случаи сред моряците от корабите в пристанището на Бостън. Медиците в болницата били забелязали, че най-тежко болните моряци идват от помещения с най-лоша вентилация. Затова им осигурили възможно най-много чист въздух, като ги настанили в палатки. А при хубаво време ги извеждали от палатките на слънце. По онова време разпространената практика била болните да се оставят на открито. Лечението на чист въздух, както било наричано, било широко прилагано при пострадалите на Западния фронт. То било предпочитано лечение и при друга разпространена и често смъртоносна дихателна инфекция по онова време – туберкулозата. Пациентите били изнасяни с леглата си на открито, за да дишат чист въздух, или били лекувани в помещения с напречно проветряване, на денонощно отворени прозорци. Лечението на открито се ползвало с популярност докато не било заместено от антибиотиците през 50-те години на 20 век.
Лекарите, събрали от първа ръка опит в лечението на открито в болницата в Бостън, били убедени в ефективността му, и то било прието навсякъде. Ако може да се вярва на един от докладите, то намалило смъртността сред хоспитализираните пациенти от 40% на 13%. [4] По думите на Главния лекар на Държавната гвардия на Масачузетс:
“Ефикасността на лечението на открито е абсолютно доказана и човек трябва само да се опита да открие колко е ценно”.
Чистият въздух като дезинфектант
За пациентите, лекувани на открито, имало по-малка вероятност от излагане на инфекциозни бацили, които често присъстват в стандартните болнични отделения. Те са дишали чист въздух, който е предлагал много по-стерилна среда. Това ни е известно, тъй като през 60-те години на 20 век, учените към Министерството на отбраната доказаха, че чистият въздух е естествен дезинфектант. [5] Нещо в него, което те наричат факторът “Чист въздух” е значително по-застрашаващо за предаваните по въздушен път бактерии – и грипния вирус – отколкото въздухът на закрито. Не е доказано какво точно представлява факторът “Чист въздух”. Но те установили, че той е ефикасен както през нощта, така и през деня.
Техните прочувания разкрили също така, че дезинфекционните свойства на фактора “Чист въздух” могат да бъдат съхранени и в затворени помещения – ако се проветряват достатъчно често. Показателно е, че нивата, които те откриват, са същите, за които болничните помещения с напречно проветряване, с високи тавани и големи прозорци, са били проектирани.[6] Но по времето, когато учените правят откритията си, антибиотичната терапия е изместила лечението на открито. Оттогава антибацилният ефект на чистия въздух не е вземан предвид нито при контрол върху заразяването, нито при проектиране на болници. Междувременно опасните бактерии увеличават резистентността към антибиотици.
Слънчевата светлина и грипната инфекция
Излагането на пациенти с инфекция на слънце може да е помогнало, тъй като то обезврежда грипния вирус. [7] Слънцето също така убива бактериите, причиняващи белодробни и други болнични инфекции. [8] По време на Първата световна война, практика на военните хирурзи е било да използват слънчевата светлина за лечение на инфектирани рани. [9] Те знаели, че тя представлява дезинфектант. Това, което не са знаели, е че едно от предимствата на извеждане на пациентите на слънце, е синтезирането на витамин Д в кожата им, при условие, че слънчевата светлина е достатъчно силна. Това е било открито едва през 20-те години на 20 век. Днес ниските нива на витамин Д се асоциират с дихателни инфекции и могат да повишат податливостта на грип. [10] Освен това се оказва, че биологичните ритми на тялото ни оказват влияние върху това как успяваме да устоим на инфекциите. [11] Нови проучвания предполагат, че те могат да променят възпалителния отговор на организма ни на грипния вирус. [12] Що се отнася до витамин Д, по времето на пандемията от 1918 г., важната роля, която слънчевата светлина играе за синхронизирането на този ритъм, не е била известна.
Маски за лице, коронавирус и грип
Хирургическите маски в момента не достигат както в Китай, така и навсякъде другаде. Преди 100 години те били носени по време на голямата пандемия, в опит да спрат разпространението на грипния вирус. Те могат да предложат известна защита от инфекция, но не запечатват лицето. Следователно те не филтрират дребни частици, пренасяни по въздушен път. През 1918 г. всеки в спешната болница в Бостън, който е в контакт с пациентите е трябвало да носи импровизирана маска за лице. Тя се състояла от 5 слоя марля, привързани към телена рамка, покриваща носа и устата. Рамката била оформена така, че да приляга към лицето на носещия и да не позволява марленият филтър да докосва устата и ноздрите. Маските били сменяни на всеки дава часа;, добре стерилизирани и с нова марля. Те са предшественик на днешните респиратори номер 95, които се използват в нашите болници за да предпазват медицинския персонал от пренасяни по въздуха инфекции.
Временни болници
Персоналът в болницата поддържал висок стандарт на лична хигиена и на хигиената на окръжаващата среда. Без съмнение това е изиграло голяма роля за сравнително ниските нива на инфекции и смъртност, които се споменават в докладите. Скоростта, с която са изградени тяхната болница и другите временно разкрити съоръжения, за да се справят с бума на пневмония у пациентите, е друг фактор. Днес много страни не са подготвени да се справят с тежки грипни пандемии. [13] При поява на такава здравните им системи биха рухнали. Ваксините и антивирусните препарати биха могли да са от полза. Антибиотиците могат да бъдат ефективни при пневмония и други усложнения. Но голяма част от населението на света няма да има достъп до тях. Ако 1918 година се повтори или ако кризата с Ковид-19 се влоши, историята подсказва, че може би е разумно да разполагаме с палатки и предварително подготвени болнични отделения, готови да поемат голям брой тежки случаи. Изобилие от чист въздух и малко слънчева светлина също биха помогнали.
Автор: Д-р Ричард Хобдей – независим изследовател, който работи в областта на контрола над инфекциите, общественото здраве и архитектурно проектиране. Той е автор на “Лечебното слънце”.
Източник:https://medium.com/@ra.hobday/coronavirus-and-the-sun-a-lesson-from-the-1918-influenza-pandemic-509151dc8065
