Златко Живков е роден през 1959 година. Магистър е по история от Великотърновския университет, има специализация по българско Възраждане от Софийския университет. Бил е учител, директор на училище и ръководител на регионалното образователно управление. През 1999 година е избран за кмет. Печели и всички кметски избори след това. Управлява община Монтана от 18 години.
-Г-н Живков, вие сте кмет на Монтана за пети мандат, участвате в работата на Националното сдружение на общините в България като негов заместник-председател от 2007 година, член сте на Комитета на регионите на ЕС. Т.е. познавате работата и на българските, и на европейските общини. Имат ли те общи проблеми или нашите не се срещат никъде по света?
-Звучи парадоксално, но и българските, и европейските общини имат едни и същи проблеми – недостиг на пари. Неотдавна попитах кмета на една богата община до Дортмунд, Германия – Кайне Гелт, кой е най-големият му проблем. Отговорът беше – няма пари. Щом и богатите нямат, какво да кажем за нашите общини. Бюджетите ни растат, но задълженията и разходите – също. Възлагат ни се нови дейности, които не са обезпечени финансово. И бюджетите започват да не стигат. Някои общини започнаха да се отказват от проекти, тъй като нямат средства за дофинансирането. През 2017 Монтана има най-големия си бюджет – 35 млн. лв., събрахме половин млн. лв. повече приходи, но имаме много нови задължения и разходи. 2018 също се очертава като трудна година за общините.
-Монтана се държи обаче. Започнахте изпълнението на нови проекти. На какво се дължи нейната стабилност?
-На умелото управление на финансите. На привличането на нови инвеститори. На умението ни да търсим средства и от други източници, не само от оперативните програми. Ние започнахме изпълнението на един голям проект – обновление на 4 парка, след като два други – един стар и един нов – „Свети Дух”, вече са готови. Нова алейна мрежа, велоалеи, кътове за отдих, нова растителност, в парк „Монтанезиум” дори сцена в езерото, ще бъдат направени през тази и следващата година. Средствата си осигурихме от програмата „Региони в растеж” – 6,2 млн. лв. С пълна промяна във визията на парковете се сменя и визията на града, защото те са вплетени в градската среда.
Продължаваме да обновяваме и образователната инфраструктура. Стартирахме процедурата за обновление на сградата на двете ни елитни гимназии – природо-математическата и езиковата, сградата на трето и четвърто училище, детските градини „Калинка” и „Приказен свят”. По известната като Швейцарската програма строим нова детска градина, центрове за социална и здравна помощ. Извършваме ремонти на пътища от четвъртокласната мрежа. Имаме и проекти, свързани с модернизация на спортната ни инфраструктура. Те са с партньори от общини в Сърбия. За тях получаваме средства от програмата за трасгранично сътрудничество Интеррег, общо за 2,5 млн. лв. Получихме 1 млн. лв. от кабинета за ново осветление на градския стадион. Очакваме одобрение на проекти по програмата „Красива България”. Строителната ни програма за тази година е към 15 млн. лв.
-Как в Монтана върви санирането? Ще продължавате ли обновлението на жилищни сгради и през следващата година?
-Да, по националната програма за енергийна ефективност санирахме 10 сгради – 4 в ж.к. „Младост”, 2 – в „Плиска”, 1 – в „Пъстрина”, останалите в централната градска част. През този месец ще открием още 2 готови – блок 36 в „Младост” и блок 5 в „Пъстрина”. Вече много семейства живеят в обновени жилища, а при санирането строителите поставиха рекорди – 7-етажен блок бе саниран за 68 дни, други – с по 50 дни предсрочно. Имаме нови 43 предложения от собственици на сгради за саниране.
-Коя от добрите практики, постигнати от общината, цените най-много и бихте я споделили с колеги от страната?
-През тези години се научихме как се привличат инвеститори. Преди 10 години по един европейски проект изградихме технологичен парк. Отделихме един свободен общински терен от 85 дка, благодарение на който сега градът ни се удължи с 1 км. Той се намира близо до входа на града откъм Лом, до Е-79. Електрифицирахме го, газифицирахме, прокарахме вода. Инвеститори го харесаха, взеха си парцели и си построиха цехове, откриха си търговски центрове. Швейцарската фирма „Палемонтех” откри завод за палети със 100 работни места. „Оптиком”, „Мегатрон” си купиха терени и си изградиха търговски центрове. Така Монтана се превърна в регионален център за продажби и обслужване на селскостопанска техника. Всички парцели вече са изкупени, паркът ни отесня. Имаме нови предложения от инвеститори, затова разширяваме парка. Видин и Враца сега започват изграждане на подобни паркове. Ние натрупахме опит, който с удоволствие бих споделил с колеги.
-Това означава ли, че безработицата в града е по-малка в сравнение с другите градове?
-Да, движи се между 7 и 8 процента, а преди годиин бе 23. В Монтана намират работа жители на всичи околни села, включително и от община Враца. „Монбат”, едно голямо предприятие, открива сега нови работни места, фирма „Емко” – също. Фирма „Фиш компас” в момента прави голяма инвестиция със 100 работни места, „БКК” и „Даримекс” – също. За нас в най-скоро време проблем ще стане намирането на квалифицирана работна ръка, а не безработицата.
