Великият актьор Наум Шопов си отива от този свят на 18 април 2012 година. Поклон пред паметта му!
Той буквално е закърмен на сцената. Баща му, Христо Шопов, е директор на самодейната трупа в градското читалище, а майка му, Мара Шопова, е актриса в Старозагорския театър – свидетели твърдят, че й се налагало да кърми там бебето Наум. И след години, когато е зачеркнат в списъците на приетите във ВИТИЗ по соцсъображения, на порасналия Шопов не му е необходимо друго – той просто е роден за сцената.
Доказателството са и многобройните отличия, включително „Аскеер” и „Икар”. „Толкова ми е хубаво, че просто не е за вярване! Благодаря ти, публико! Ще ви обичам, докато имам дъх в гърдите си!”, каза Шопов, поемайки своя „Аскеер” за цялостно творчество през 2003-а. През 2006-а дойде и почетната статуетка от Съюза на артистите в България.
Наум Шопов участва в „Крадецът на праскови“, „Топло“, „Инспекторът и нощта“, „Цар и генерал“, „Няма нищо по-хубаво от лошото време“, „Дубльорът“ и още много филми.
Ето и какво казва самият Наум Шопов по повод актьорската му кариера:
"Театърът ме спаси от собствените ми демони. От всичко около мен, което сякаш искаше да ме провали, да ме разсипе, да ме изгуби по пътя. Театърът ме спаси, защото имах нещо, на което мога да се моля. Театърът за мен е Бог. Театърът е дух. Театърът е светилище. Театърът е жарава. Това трябва да е театърът.“
За себе си споделя:
"Моето око винаги е обърнато към онова, което ми предстои, към онова, което трябва да направя; винаги искам да е ново, нещо непознато".
"Не съм се чувствал самотен, но обичам да съм сам. Да бъдеш сам с мислите си, с книгите, с нещата, които обичаш, с близките, е хубаво, лично преживяване. Винаги съм държал да бъда на една ръка разстояние от другите. Не ги допускам вътре в моя интимен свят. Аз си избрах този път. И аз си го следвам. Самотен съм наистина. Обичам да съм сам. Когато съм самичък, имам интересни преживявания, но те са си мои. Остават заключени в моя свят. Не искам да ги споделям с другите".
