Наводненията в България ще се редуват с периоди на суша и горски пожари в следващите години, съобщава в. “Труд”. Възможно е до 30 години климатът в България да заприлича на този в Южна Гърция, а температурата да се покачи с 3-5 градуса. Това сочат цифровите модели на специалистите, занимаващи се с измененията в климата. Оказва се, че за всичко това е виновен т.нар. парников ефект, който бавно стопля цялата планета.
Горите и плодородните терени в България ще намаляват за сметка на камънаците, храсталаците и песъчливите почви.
Лятото миналата година у нас е било средно с 2,8 градуса по-топло, сочи Световният доклад за климата на Американското метеорологично общество. Тогава валежите у нас са били само 20% от нормалните за сезона. В същото време Западното Средиземноморие бе удавено от дъждове.
Според експерта по климатични промени в WWF Георги Стефанов всичко това е заради голямото отделяне на парникови газове в последните 150 години. Промените са по цял свят – у нас има потопи, а в Скандинавските страни – невиждани 40-градусови жеги. България се намира в едни от най-интензивните климатични пояси откъм промени, заяви Стефанов.
Според разработените компютърни сценарии до 2030 г., не се очаква стабилизиране на емисиите на парниковите газове, което може още да утежни промените. Това, което може да направи държавата, според експерта, е да се приеме по-скоро Националната стратегия за адаптация. В нея трябва да се опише какво трябва да направят всички институции, бизнес и граждани, за да се намалят последствията от жегите и жертвите от климатичните проблеми.
Климатичните промени носят заплахи за цели отрасли от българската икономика. Един от най-страдащите е зимният туризъм. Прогнозата е, че още след 2020 г. ще започнат периоди с 2, 4, 5 или даже 6 последователни години с лоши снежни условия. Подобна беше и изминалата зима. В един от по-ниските курорти – Чепеларе, сезонът завърши на нула, тъй като разходите за изкуствен сняг изядоха печалбата.
Засушаването ще се отрази на селското стопанство. Най-песимистични са прогнозите за реколтата от царевица. След 50-ина години царевица у нас едва ли ще може да се отглежда, без нивите да се напояват, което ще вдигне много разходите.
Подобно е съдбата и на слънчогледа. Към средата на века добивите в източната част ще паднат с 10-20%, в останалите райони могат да се задържат или да надхвърлят текущите стойности. Всяко засушаване обаче ще е пагубно за реколтата.
