На 26 април 1986 година в съветската Чернобилска атомна електроцентрала възниква тежка промишлена авария. Тя се приема за най-тежката авария в историята на ядрената енергетика, като наред с аварията на АЕЦ Фукушима I от 2011 година е сред двете събития от ниво 7 по Международната скала за ядрени събития.
Тя предизвиква облак от радиоактивни отпадъци, който преминава над части от СССР, Източна Европа и Скандинавия. Обширни райони в Украйна, Беларус и Русия са замърсени, а около 200 хил. души са евакуирани от родните си места. Близо 60% от радиоактивните отпадъци падат на територията на Беларус. Непосредствено след инцидента са хоспитализирани 213 души, от които умират 31, като 28 от тях умират от остра лъчева болест. Повечето от тях са били пожарникари и работници по сигурността, опитващи се да овладеят аварията. От зоната на инцидента са евакуирани общо 135 000 души, в това число и 45 000 от съседния град Припят.
Едва след Чернобилската авария се правят достатъчно сериозни анализи, които показват, че единственият начин да се достигне до аварийна ситуация от такъв мащаб е комбинация от неправилни действия на персонала, в случая на АЕЦ-а, и конструктивен дефект във водещата част на контролните пръти. На 26 април на 4-ти реактор се провежда учение на персонала за спиране на реактора при затруднени условия, както и тестване на самозахранваща система. Това учение е продиктувано донякъде от един инцидент станал няколко години по-рано, когато израелска ракета удря иракска атомна централа, която има същия тип РБМК реактор. Имитира се авария в електросистемата на Украйна, при която реакторът и неговото управление не получават ток отвън. Въртящият се по инерция вал на турбината би трябвало да произвежда ток още няколко часа, достатъчен за собствените нужди на реактора. През това време персоналът трябва да спре реактора. Счита се, че процедурните нарушения са спомогнали за инцидента. Едно от тях е недостатъчна комуникация между операторите и служителите, отговарящи за безопасността.
Над 600 000 запасняци, военни и граждани са работили по затварянето на реактора и овладяването на всички заплахи – втори взрив, заразяването на река Припят, намаляване на радиоактивния прах и затварянето му в 30-километровата зона, ограничаването на опасността радиацията да бъде разпространена от животни, изграждането на обходна стена, изграждането на саркофага и т.н., в опасната зона през първите 6 месеца. От тях около 25 000 са починали под 40-годишна възраст, а 200 000 са обявени за инвалиди.
Неопределено количество хора са заразени поради опита на правителствата в различни държави, това включва и България, да отрекат инцидента или това, че радиоактивен прах има в атмосферата им. Кръвните ракови заболявания в Европа са повишили честотата си 60 пъти в последните 20 години, спрямо статистиките, правени през 70-те години. Същият тип “чернобилски” рак се наблюдава из цяла Европа, включително и в “незасегнатите” страни. По данни на изследвали проблема, само в Беларус има 300 000 родени след аварията деца, които страдат от проблеми причинени от нея. На базата на тази статистика може да се направи извода, че между 0,05% и 0,1% от населението на земята е пряко засегнато и около 1% е косвено засегнато от аварията.
Източник: infopleven.com
