Българският патриарх Неофит, заедно с митрополити от Светия Синод, ще отслужи панихида на гроба на своя предшественик – патриарх Максим, по повод 3 години от неговата кончина. Преди това, в съборния храм “Успение Богородично” на Троянската света обител ще бъде отслужена Заупокойна св. Литургия, която ще започне в 09:00 часа.
Патриарх Максим почина на 6 ноември 2012 г. на 98-годишна възраст и бе погребан в Троянския манастир. Гробът му се намира в манастирския храм зад чудотворната икона Пресвета Богородица – Троеручица. Всяка година Българската православна църква почита смъртта на патриарх Максим.
На 29 октомври патриарх Максим щеше да навърши 101 години. Духовникът беше глава на Българската православна църква от 1971 г. до смъртта си на 6 ноември 2012 година. Максим (със светско име Марин Найденов Минков) е роден на 29 октомври 1914 година в село Орешак, Троянско, в семейството на Найден Минков Рачев и Пена Борджукова. Едва завършил прогимназия в родното си село, на 12 г. той отива като послушник в недалечния Троянски манастир.
От 1936 до 1938 г. е църковен певец и деловодител в храма “Света Богородица” в град Русе. Насочен от приснопаметния Доростолски и Червенски митрополит Михаил към социално служение, той работи усърдно сред питомците на църковното сиропиталище “Св. Йоан Рилски”. По-късно завършва Софийската Духовна семинария и богословие в Софийския университет “Св. Климент Охридски”.
На 13 декември 1941 година, през последната година на обучението си, приема в параклиса на Богословския факултет монашески постриг с името Максим от Ловчанския митрополит Филарет и под духовното старчество на тогавашния игумен на Рилския манастир архимандрит Натанаил. Седмица по-късно в храма на Софийската духовна семинария “Св. Йоан Рилски” е ръкоположен в йеродяконски чин от Врачанския митрополит Паисий.
След кратко служене като митрополитски дякон и проповедник в Ловчанска епархия е назначен за учител в Софийската духовна семинария. Междувременно, на 14 май 1944 г., в Черепишкия манастир “Успение Богородично” се състояло ръкоположението на Максим в йеромонашески чин от Врачанския митрополит Паисий. На 12 юли 1947 година по решение на Светия Синод е възведен в архимандритско достойнство от Доростолския и Червенски митрополит Михаил.
От 1 септември 1947 до 1 май 1950 година архимандрит Максим е протосингел на Доростоло-Червенската митрополия, след което (до 1955 година) е предстоятел на Българското църковно подворие при Московската патриаршия. Висока оценка за служението на архимандрит Максим в Българското подворие в Москва дава в свои две писма Светейшият Руски патриарх Алексий I до Негово Светейшество Българския патриарх Кирил. В тези писма се казва: “Скромен във външните си прояви, вътрешно изпълнен със съзнанието за свой дълг, той спечели искрената любов на църковните среди в Руската православна църква и уважението на обществеността” (6 септември 1955 г.).
След завръщането си в България от 15 юли 1955 до 1960 година заема поста главен секретар на Св. Синод, като междувременно е и председател на редакционната колегия на Синодалното издателство на Българската православна църква (от 1957 до 1960 година).
Хиротонисан е в епископски сан с титлата “Браницки” на 30 декември 1956 година в Патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски”. На 30 октомври 1960 година е избран, а на 20 ноември е канонически утвърден за Ловчански митрополит. След смъртта на патриарх Кирил, митрополит Максим е наместник-председател на Св. Синод от 13 март до 4 юли 1971 година.
На 25 юни 1971 г. Св. Синод в пълен състав пристъпва към избор на трима митрополити, достойни за патриаршеския престол. На 4 юли 1971 г. след Божествена св. литургия, извършена в синодалния параклис “Св. цар Борис” в София, членовете на Патриаршеския избирателен църковно-народен събор, всичко 101 души, се събират в големия салон на Синодалната палата, за да изберат Български патриарх и Софийски митрополит. След гласуването изборното бюро преброява подадените писмено гласове и председателят на изборното бюро обявява Негово Високопреосвещенство Ловчанския митрополит Максим за законно и канонически избран от клира и народа Български патриарх и Софийски митрополит.
През 1978 г. начело на високопредставителна църковна делегация патриарх Максим посещава задграничните енории на Българската православна църква в САЩ и Канада, а през 1984 г. енорията в Унгария. Създава се църковен разкол на политическа основа, подкрепен от тогавашната гражданска власт. Учредява се т. нар. “нов Синод”, поставя се “алтернативен патриарх”, издават се уволнителни разпоредби за архиереи и за Българския патриарх. Завзети са с щурм сградата на Св. Синод, множество столични храмове. За кратко време е окупирана и сградата на Софийската св. Митрополия.
През 1998 г. в София се провежда Всеправославен събор, на който присъстват предстоятелите на всички поместни православни църкви. Всички те единодушно препотвърждават несъмнената каноничност на ръководството на Българската православна църква начело с Негово Светейшество патриарх Максим. С това разколът е обявен за окончателно приключен.
