Днес се навършват цели 42 години от злополучната кончина на любимката на българската естрада Паша Христова. На 21 декември 1971 г. малко преди полунощ самолетът, в който се намира талантливата певица, катастрофира.
При излитане самолетът прогресивно се накланя наляво, лявото полукрило удря пистата, самолетът завива наляво и рухва на земята. От удара единият двигател се откъсва и машината избухва в пламъци.
От 73 души на борда загиват 32, като сред тях е 6-членният екипаж. Спасяват се част от пътуващите в задната част на самолета – Борис Годжунов е със счупени крайници, а Янка Рупкина получава леки изгаряния. Сред оцелелите са командирът и механикът на резервния екипаж, който трябва да върне самолета.
Паша Христова е само на 25 години. Тя е родена на 16 юли 1946 г. в София, като рожденото й име е Парашкева Христова Стефанова. След завършване на гимназия става чертожничка в завод за електрокари.
Репертоарът на Паша Христова е пъстър – балади, популярни песни, версии на фолклорни песни, джаз пиеси, политически песни. За своите едва пет творчески години Паша Христова записва около 60 песни за фонда на Радиото, Телевизията и Балкантон.
Печели международна слава и много награди от конкурси, между които награда на фестивала „Златният елен“ в Брашов, (Румъния), първа награда за изпълнение заедно с Мария Нейкова и Мими Иванова в “Яворова пролет” на радиоконкурса „Пролет“. През 1970 г. се представя на фестивала “Златният Орфей” и получава голямата награда за песента “Повей, ветре” и първата награда за “Една българска роза”.
През 1971 г. получава Голямата награда за изпълнители на Международния фестивал в Сопот (Полша) за песента “Ах, този дивен свят”. Това е едно от най-големите международни признания за български поп певец.
Паша Христова и нейните песни не са забравени и до днес. Удостоена е посмъртно със званието “заслужил артист”, а през 2000 г. песента ѝ “Една българска роза” е обявена за песен на столетието.
