
ГЕРБ води на БСП с 6,4%. Това сочат резултатите от социологическото проучване на НЦИОМ към 15 април. Според данните от изследването, в следващия парламент ще влязат ГЕРБ, БСП, ДПС и „Атака”. Шансове за присъствие в Народното събрание имат и кандидат депутати на „България на гражданите”.
Основните тенденции на електорална поддържка се запазват, отчитат от НЦИОМ. ГЕРБ ще разчита на 23,9% от избирателите, а БСП – на 17,5%. Според социолозите, хората които са се разочаровали от политическата сила, която са избрали а предишните избори, съвсем не са малко. По-голям резерв да си върне доверието обаче имала ГЕРБ.
ДПС запазва третото място в класацията на НЦИОМ – 6,2 %. “Атака” е с 5,2 %, “България за гражданите” – 3,1 %, коалиция ДСБ и БДФ – 2 %, „Народен фронт за спасение на България” – 2 %.
5,6% разлика между двете най-големи партии у нас дава и Алфа Рисърч. Според социолозите от тази агенция подкрепата за ГЕРБ нараства с малко, а за БСП спада също незначително. . Спрямо март, ГЕРБ вдига от 21.9% до 22.5%, а БСП спада от 17.4% на 16.9%. Ръстът на партията на Бойко Борисов се дължи основно на мобилизацията на техните симпатизанти в столицата и в по-големите, управлявани от кметове на ГЕРБ градове. ГЕРБ е най-силна в София, Пловдив, Бургас, Стара Загора. В по-бедните региони и в малките населени места обаче популярността й спада.
Като цяло, и двете агенции отчитат заявена висока избирателна активност. Проучванията сочат, че около 60% от българите са готови да дадат своя глас на изборите. Около 11% са заявили, че са готови да си продадат гласа. По-голямата част на партия, която харесват, а между 4% и 5% ще приемат пари от която и да е политическа сила.
Според социолозите, зимните протести не са довели до промяна в нагласите към основните политически сили и отклоняване на гласове от тях, защото не е била постигната консолидация на гражданската активност. Те обаче са увеличили напрежението между големите партии.
С по-висока мобилизация и този път се открояват най-възрастните поколения и жителите на по-малките населени места. Обратно, най-младите, особено в големите градски центрове, продължават да не намират мотивация или адекватно политическо представителство и затова сред тях отказът от гласуване остава висок, сочат резултатите от проучванията.









