Г-н Георгиев вчера беше 24 май, празник на културата. Вие с какви мисли го посрещнахте, като човек, който се занимава с обгрижването на НДК?
Посрещнах 24 май с оптимизъм. Изобщо не споделям унилата и оплакваческа позиция за отмиращия дух на културата ни, и че вечно няма пари за изкуство. Напротив светлинката е жива и от всички нас зависи да я поддържаме. Ние които работим и се грижим на Националния дворец на културата го правим.
През миналата година бяхте председател на борда на директорите, как се справихте с финансите?
За миналата година НДК има приход от 9,8 млн.лева и оперативна печалба от 1 милион лева преди амортизациите. В същото време разполагаме с финансов ресурс по депозитни и разплащателни сметки, който е равен на половината годишен бюджет на двореца. В сравнение с 2011 г. подобрението на финансовия резултатат е с почти 2 милиона лева плюс.
В какво ще бъде инвестирана печалбата?
Ние пазим по депозитни сметки един, можем да го наречем „фискален резерв”, който не пипаме. Останалите средства реинвестираме в две посоки. Първата естествено е в подкрепа на изкуството. НДК финансира трите големи фестивала, на които сме организатори и домакини – „Салон на изкуствата”, „Киномания” и Новогодишния музикален фестивал. За тях през тази година отделяме половин милион лева. В момента работим и по нов интернет сайт, който ще служи като културен портал и в същото време ще е електронна система за продажба на билети. Той ще стартира през есента.
Радвам се, че възстановихме Новогодишния музикален фестивал. През тази година, върнахме и Салона на изкуствата в пълния му формат, така както е познат от предишни години. Софийски музикални седмици се завръщат в неговата програма със серия от камерни концерти и рецитали от 25 май до края на юни, като НДК е основен домакин. В програмата е вплетена една деликатна панславянска нишка, с която тобелязваме 1150 години от Великоморавската мисия на братята Кирил и Методий. Вече работим по един интересен задочен сблъсък, който е на 200 години.
През октомври в рамките на един малък фестивал ще срещнем Вагнер и Верди, за да отбележим годишнината от рождението на композиторите. А сблъсъкът е в това, че и двамата са романтици, но са в двата полюса. Това събитие е в сътрудничество със Софийската опера и Софийската филхармония. В него ще припомним и българо-италианската връзка в оперното пеене, ще представим големи наши певци, които са придобили своята известност в Италия.
Вече правим селекция на филмите за киномания, а през лятото ще правим селекция на Новогодишния музикален фестивал, като амбицията ни е, програмата да е много по-богата от миналогодишната.
Какви други големи проекти замисляте?
Работим по два други големи проекта. Замислили сме да направим „Зала на славата” в НДК. В зала 1 са гостували звезди от всички жанрове, но само хората и стените на сградата си спомнят за тях. Затова решихме да започнем едно своеобразно опредметяване на тези гастроли, като събираме отпечатъци от гостуващите звездите. Вече сме взели отпечатъци от големия музикант Юрий Башмет, от грузинския композитор Гия Канчели и от диригента Емил Табаков. Отпечатъците ще бъдат последователно излагани в централното фоайе.
Правим и нещо, което е полезно за посетителите на НДК. Почти е готова информационната система, която ще насочва хората към желаното място вътре в сградата, така че като влезеш, лесно да се ориентираш и да не се загубиш. Част от този проект е и изцяло ново обозначение на произведенията на изкуството, които са над 80 и могат да се видят на всяка стъпка в двореца. По този начин ще се обазначат и залите с тяхната история. Особеното в залите на НДК е, че те не са просто едни пространства, а всяка от тях има своята история. Примерно в зала 6 е била Кръглата маса, на която се е обсъждала Конституцията преди Великото народно събрание. В зала 3 се провеждат пресконференциите след изборите.
Не планирате ли сериозни ремонти, защото общият вид на сградата е доста износен?
В НДК от 32 гозини не е правен капитален ремонт. Това, което се вижда отвън по очуканите дограми и застарелите мокети е по-малката тема. По-голямата, са системите в „утробата” на сградата, които я поддържат жива. Те не са подменяни от 32 години. Благодарение на това, че когато НДК е бил строен, съоръженията са купувани по така нареченото „второ направление”, от чужбина, те все още работят.
Предстои обновяване на парка пред НДК, а вътре в самата сграда какво ще предприемете, за да съответства на нивото отвън?
На този етап сме започнали поддържащи и освежаващи ремонти, както и поетапна подмяна на системите. Тази и следващата година е направим освежаващ ремонт на зала 1, след което ще се заемем със освежаване на зала 2, така че тя да стане постоянна театрална сцена. Вече имаме готов разработен проект за осветяване на сградата, с което ще приключи тази неприсъща вечерна призрачност. Проектът е готов, ще търсим публично-частно партньорство за външно финансиране. Но така, или иначе стои въпросът за капиталовия ремонт на сградата. Първо защото през 2018 г. България ще поеме за шест месеца ротационното председателство на Европейския съюз, което предполага серия от срещи на високо ниво и съпътстващи конферентни събития, а ние нямаме друг конгресен и конферентен център с капацитета на НДК, което да поеме това събитие. На следващата 2019 г. пък сме с очакване София да бъде Културна столица на Европа. Така, че през тази година сме се заели да направим пълно техническо и енергийно обследване на сградата,за да може да се направи инвестиционен разчет и вече да се търси финансиране за капиталов ремонт. Имаше много дебати, какво трябва да се промени в НДК. Моето лично мнение е, обаче, че не трябва нищо да се променя, просто трябва да бъде възстановено в оригиналния му вид, така както е било замислено.
