Опазване на архитектурното наследство на града, възстановяването на сгради от архитектурния модернизъм от 20-те, 30-те и 40-те дискутираха видни архитекти от България, Италия и Израел по време на събитието "Разговори за града" в София в края на миналата седмица. Какви инструменти използва Тел Авив за опазване на своите исторически постройки? Кои сгради са преобразени, използвайки тази т.нар система за съхранение на архитектурното наследство? Какво София може да научи от опита, който Тел Авив има? За да научим отговорите на тези и още въпроси по темата разговаряхме с арх. Амнон Бар Ор от Израел.
– Г-н Бар Ор, по какъв начин автентичната и съвременна архитектура си взаимодействат днес?
– И модерната, и автентичната архитектура придават стойност на града. Защото, ако навсякъде виждаме стари постройки както е във Венеция, например, е наистина красиво, но всичко е под един облик – всичко е история. Затова никой не иска да живее там, а идват само туристи. От друга страна, ако всичко е съвременно – унищожаваме корените си. Комбинацията от двете заедно придава смисъла/значението на днешния свят. Да виждаш бъдещето, но и да бъдеш свързан с миналото. Имам възможността да работя над монументи, където няма нищо добавено, нищо ново. Но това е изключително рядко. Най-много са именно сградите, в които присъстват и автентичното и модерното.
– Какви методи/техники използва Тел Авив, за да запази своето културно историческо наследство?
– Израел използва нови методи, защото държавата е нова. В основата стои строителството. От 70-те първото нещо, което направихме е списък със стъпките, по които трябва да работим. Първо – монументите, които са забранени да се докосват по никакъв начин. Но това са около 5%. Повечето сгради намират място по средата – трябва да ги запазиш, не може да ги разрушаваш, но можеш да строиш върху тях. Смятам, че това е най-добрият начин, тъй като използваш цялата сграда. Повечето стари постройки са без асансьор, нямат защита срещу земетресения и са без навеси. А в Израел е много топло и ние се нуждаем от тях. Така че, когато надстройваме сградата добавяме тези приспособления.
– Кои сгради в Тел Авив сте преобразили, използвайки т.нар. система за съхранение и опазване?
– Фабриката за текстил е абсолютен пример за превръщането ѝ в жилищна сграда. Но това нямаше как да се случи без да копаем. Тази уникална постройка с фасада от автентичните червени тухли от 20-те, сега е съвременна отвътре жилищна сграда, а под земята има огромен паркинг и басейн. Това е страхотен пример, но е много рядък, защото е много скъпо.
– Колко е важно обществото да полага усилия, за да запази своите исторически паметници?
– Съдбоносно е. Не може да гледаме в бъдещето, без да зависим от това, което е било преди нас. Ставайки въпрос дори и за лошите спомени. Пример за това е синагогата във Вилнюс в Литва, когато руснаците разрушили молитвения дом и направили детска градина отгоре. Местните жители решили да съборях градината и да възстановят храма. В крайна сметка се надигнало недоволство и забавачката останала, защото дори и това е част от наследството. Не може просто да го изтриеш и да го забравиш. Трябва да гледаме с отворени очи към миналото, може да не харесваме всичко, но трябва да го признаем. Иначе няма да имаме история. Лоша или добра – трябва да я пазим.
– Какви са световните тенденции относно промяната на старите сгради с нов, модерен облик? Бихте ли дали пример от Израел?
– В Израел, ако искаш нещо да промениш – е по-добре да го разрушиш. Разбира се, не става въпрос за историческа сграда. Но е много по-изгодно да построиш наново, а не да прахосваш пари за да го променяш изцяло. Няма никакви смисъл в това.
– Какво София може да научи от опита, който Тел Авив има, говорейки за съхранение на исторически постройки?
– Не познавам достатъчно София, но моят съвет е да спрете да бъдете сантиментални. Бъдете разумни. Когато решаваме какво да съхраним и какво не – трябва да мислим, да бъдем логични. Защото това е поглед към бъдещето. Както в Италия, например, дадена сграда е историческо наследство и е под консервация, затова се пренебрегва и в крайна сметка се разрушава. Моето решение е задръжте го, възстановете го и надграждайте над него. По този начин запазваме миналото и в същото време мислим за бъдещето. България не е много богата. Имате ограничено количество пари, за да съхраните сградите в целия център. Започнете с регистрираните, най-важни исторически сгради и след това продължете с останалите.
Снимка: Красимир Свраков/Kmeta.bg
