В Деня на детето честитим празника на всички малки и вече пораснали деца. Предлагаме ви да започнем деня с любими цитати от детски книжки:
“Тези, които носят светлина на другите, никога не остават на тъмно.”
“Питър Пан”, Дж. М. Бари
– Как се пише любов? – попита Прасчо.
– Тя не се пише, тя се чувства… – отвърна Пух.
“Мечо Пух”, Алън Милн
– Какво пише там? – заинтересува се Пипи.
– Пише: “Страдате ли от лунички?” – обясни й Аника.
Тя бутна вратата и влезе в магазина, последвана от Томи и Аника. На щанда стоеше възрастна дама. Пипи тръгна право към нея.
– Не! – заяви решително тя.
– Какво обичаш? – попита дамата.
– Не! – повтори Пипи.
– Не разбирам, какво искаш да кажеш – учуди се дамата.
– Не, съвсем не страдам от лунички! – заяви Пипи.
Едва сега дамата проумя, но когато се загледа в Пипи, не можа да се въздържи и възкликна:
– Но, мило дете, цялото ти лице е обсипано с лунички!
– Ами, че да! – отвърна Пипи. – Но не страдам от тях, а си ги харесвам! ДОВИЖДАНЕ!”
“Пипи Дългото чорапче”, Астрид Линдгрен
"Знам една планета с един червендалест господин. Той никога не е помирисвал цвете. Никога не е поглеждал звезда. Никога не е обичал никого. Никога не е правил друго, освен сметки. Цял ден повтаря като теб: "Аз съм сериозен човек! Аз съм сериозен човек!", и се надува от гордост. Но това не е човек, а гъба!".
"Малкият принц", Антоан дьо Сент-Екзюпери
"Че съм умен – умен съм, но защо съм толкова красив?! Сигурно, защото съм скромен, а скромността краси човека."
"Карлсон, който живее на покрива"
“Само ако някой човек те обикне тъй силно, че да му станеш по-мила от баща му и майка му, ако всичката обич и всичките мисли принадлежат само на теб и ако той обещае вечна вярност, само тогава неговата душа би могла да премине в твоето тяло и ти ще изпиташ човешкото блаженство.”
“Малката русалка”, Ханс Кристиан Андерсен
– Как говориш, след като нямаш мозък?- попита Дороти.
– Не знам – каза Плашилото – но тези, които нямат мозък, много обичат да говорят.”
“Магьосникът от Оз”, Лиман Франк Баум
– Би ли ми казал кой път да хвана оттук?
– Зависи накъде отиваш – отвърна Котака.
– Все едно накъде… – каза Алиса.
– Тогаз е все едно кой път ще вземеш – рече Котака.
– …само да стигна някъде. – добави Алиса, за да поясни.
– О, сигурно ще стигнеш – рече Котака, – но трябва да вървиш доста дълго…”“Алиса в страната на чудесата”, Луис Карол
Вечерта, когато Мери Попинз се върна, Джейн и Майкъл се втурнаха насреща й.
– Къде бяхте? – в един глас извикаха те.
– В Страната на приказките –отвърна Мери Попинз.
– Видяхте ли Пепеляшка? – попита Джейн.
– Пепеляшка ли? Хич не ме интересува! – отсече презрително Мери Попинз. – Как ли не, Пепеляшка!
– Може би Робинзон Крузо? – полюбопитства Майкъл.
– Робинзон Крузо! Хайде де! – отвърна рязко Мери Попинз.
– Къде сте били тогава? Значи не сте били в нашата Страна на приказките?
Мери Попинз се усмихна самодоволно.
– Не знаете ли, че всеки си има своя Страна на приказките?
И с още по-загадъчна усмивка се качи в детската стая да свали белите си ръкавици и да прибере чадъра.”
“Мери Попинз”, Памела Травърз
– Мога да се движа! И да говоря! И да вървя!
– Да, Пинокио, вдъхнах ти живот.
– Защо?
– Защото тази вечер Джепето се помоли за истинско момче.
– Аз съм истинско момче?
– Не, Пинокио. Но сбъдването на желанието на Джепето зависи изцяло от теб.
– От мен?
– Докажи, че си смел, честен и безкористен, и някой ден, ще бъдеш истинско момче.
“Приключенията на Пинокио”, Карло Колоди
“Не е нещастие да се родиш сред патици, стига само да се излюпиш от лебедово яйце!”
"Грозното патенце", Ханс Кристиан Андерсен
“Мъката не пречи на наказанието. Една от прелестите на Закона на Джунглата се състои в това, че след наказанието случаят е приключен. Никой не си позволява присмех или натякване.”
Маугли от “Книга за джунглата”, Ръдиърд Киплинг
