Голямата Вера Мутафчиева, чието рождение честваме днес, е историк, специалист по османистика и история на България по време на Османската империя, академик на БАН (2004), доктор на историческите науки (1978), ст.н.с. I ст. (1980), с десетки научни публикации в България и чужбина.
Тя публикува от 1961 г. художествена проза – романи, повести, есета на историческа и съвременна тематика. Сред тях са "Летопис на смутното време“, „Случаят Джем“, „Последните Шишмановци“, „Процесът", „Рицарят“, „Белот на две ръце“ и др. Историческите ѝ романи са многократно преиздавани в България, преведени са на над 10 езика и са удостоени с множество български и международни награди. Автор е на сценария на най-гледания български филм „Хан Аспарух“ (1981). Носител e на орден „Стара планина“ — I степен (1999).
Нека си спомним за Вера Мутафчиева с избрани откъси от "Летопис на смутното време":
"Мислиш си уж нещо с години, а го проумяваш докрай чак когато го кажеш другиму."
"Защото борбата срещу една идея създава само мъченици и апостоли."
"Как става то, че човек предава всичко свое – дори онова, което още сам не е осъзнал – чрез словото? И защо то свързва хората повече от общ хляб и обща постеля, от една майка?"
"Стига сте били доволни, дето още не са ви ограбили и заклали; стига сте броили своето жалко благополучие, за връх на човешките пожелания! Има нещо над него, отвъд него. То никога не е било тъй лесно постижимо, както днес."
"Защото хората не искат да разберат, че не е важно как са те ударили, а колко те е заболяло."
"Как става, че ония, които най-малко си дават сметка за историята, най-вярно намират мястото си в нея?"
"За един владетел борбата – дори когато изглежда яростна, на живот и смърт – никога не е точно борба; тя е игра."
"Гладът е не само глад – да те пие под лъжичката и да ти се вие свят, – гладът е и обида, и злоба, но и прозрение."
"Не кръвта, а еднаквия живот свързва хората."
Снимка – от четиритомника “Бивалици” /изд. Анубис/
