Индира Ганди е една от жените в историята, която никога няма да бъде забравена, нейните дела ще се помнят, а думите ѝ ще се предават на поколенията, за да напомнят истините от живота, казани преди повече от 80 години. Силна и загадъчна, едновременно обичана и мразена, тя е първият министър-председател жена в Индия. Този високопоставен пост заема на 19 януари през 1966 година.
Родена е малко след Октомврийската революция в семейството на известния тогава политически активист Джавахарлал Неру. Първоначално учи в Швейцария, след което се мести в Оксфорд, но не завършва. През 1964 г., след смъртта на баща си, заема мястото му в парламента. Въпреки първоначалния скептицизъм и негодувания спрямо нейната кандидатура, само за пет години, Индира се превръща в един от най-забележителните и влиятелни премиери на Индия. По време на управлението си тя стремглаво развива промишлеността в страната (пусната е в експлоатация първата АЕЦ), в селското стопанство протича т.нар. „Зелена революция“, национализира банките. В онези години пакистанските военни извършват жестоки мъчения на хора от малцинствата на индусите в цялата страна. Тогава през 1975 г. Върховният съд в Аллахабад я признава за виновна по обвинения в избирателни нарушения на изборите четири години по-рано. Тя подава оставка и обявява т.нар. "бедствено положение"- нейните политически врагове са лишени от свобода, конституционните права на гражданите са отменени, а пресата е поставена под строга цензура. Връща се на власт през 1980 г., но вторият ѝ мандат далеч не е толкова успешен- изпълнен е с конфликти и сътресения. Терористи превземат светинята на сикхите — „Златният храм“ в Амритсар. В отговор индийското правителство провежда военна операция „Синя звезда“, при която храмът е освободен, а около 500 негови са защитници убити. На 31 октомври 1984 г. като отмъщение, Индира е убита от от своите телохранители, като правителството така и не разбира кой е възложител на покушението.
Майка или мащеха на Индия, Ганди е една от най-паметните жени в цялата история на човечеството. Интелигентна и амбициозна тя оставя някои от най-запомнящите се думи, които продължават да горят в пълна сила и до днес:
„Прошката е силата на смелите.“
„Истинският път в живота, това е пътят на истината, ненасилието и любовта.“
„Хората са склонни да забравят своите задължения, но никога не забравят своите права.“
„Историята е най-добрият учител, който има най-лошите ученици.“
„Не можете да си стиснете ръцете, ако сте със свити юмруци.“
„Няма любов, там където няма воля.“
„Не мисля, че мъжете са свободни в по-голяма степен от жените.“
„Не можем да говорим за свобода там, където хората гладуват.“
„Мъченическата смърт не е краят, а едва началото.
