Днес се навършват 51 години от смъртта на пазарджишкия поет Никола Фурнаджиев. Той умира на 26-ти януари 1968 г. в София.
Родният поет е роден на 27.05.1903 г. в Пазарджик в семейство на техник. Живее в Сливен, Елена, пак Сливен, където преживява Балканската и Първата световна война. Завършва гимназия в Чирпан (1922) и философия и педагогика в Софийския университет (1930).
Известно време е в нелегалност след студентска стачка (1924). Задържан в Дирекцията на полицията след априлските събития през 1925 г. и после е изпратен „под надзор” в Чирпан. Учителства в София, библиотекар в Министерството на народната просвета (1932), преподава в българското училище в Цариград (1933-1938), учител в Пазарджик (1938-1939) и София (1940-1944).
След 09.09.1944 г. е редактор на в. „Литературен фронт” (1945-1949), в издателство „Български писател” и сп. „Септември” (1961-1963). За пръв път печата стихове в сатиричния вестник „К’во да е” (1918) и сп. „Ученическа мисъл” (1919). Сътрудничи заедно с Ангел Каралийчев и Асен Разцветников на сп. „Нов път” (1923-1924), после в в сп. „Златорог” (1925), редактор е на сп. „Съвременник” (1930-1931).
В творбите си отразява трагизма на Септемврийското въстание, по-късно – строителството на социализма. Поетичните му книги са: „Пролетен вятър” (1925), „Дъга” (1928), „Стихотворения” (1938), „Велики дни” (1950), „По пътищата ти вървях” (1958), „Избрани стихотворения” (1959), „Слънце над планините” (1961), „Години чудни” (1962), „Избрани стихотворения” (1963), „Най-трудното” (1964) „Избрани стихотворения” (1968). Пътеписи: „Между приятели” (1952) и „Пътуване до Чили” (1955). Книги за деца: „Златни клонки” (приказки, 1937), „Свободна родина” (1944), „Смели пионери” (1953, 1956), „Лагерна вечер” (1959), „Родино свидна” (1964), „Какъв ще стана” (1966). Съчинения в 4 тома се появяват през 1970-1973 г.
Произведенията му са преведени на много езици.
"Не си харчи ума за глупости, момчето ми! Ни за фалшиви любови, ни за фалшиви приятелства! Не заслужават! Пази го за по-големи неща! За поезията го пази и нея не зарязвай, за да не те зареже и тя! Тя зареже ли те, спасение няма!", гласи едина от мъдростите на Фурнаджиев.
Ето и една от неговите творби, която вълнува и стопля сърцето и душата:
ЛЮБОВ
Огромен змей е лятото в пустините
гори задъхан въздуха до смърт
и слънцето гори върху къпините,
къпините и нивите кипят.
И аз вървя и търся те загубена
в пламтящите и утринни нивя,
о, мое слънце сред земята влюбено,
със малката и весела глава.
И сладък мед гори и пей по устните,
в кръвта ми плуват хиляди звезди,
аз ида и над мене се отпуснаха
на лятото металните гърди.
Задъхвам се от зной и жажда огнена,
петите ми са пламнали в пръстта
и пее и потъва, лудо погнато,
сърцето ми в бездънните жита.
Огромен змей е лятото в пустините,
задъхана е черната земя,
аз пия сок и мъка от къпините
и търся те, и в нивите вървя.
