Холивудската звезда Мики Рурк празнува рожден ден днес. Той се появява на 16 септември 1952-а в Ню Йорк. Твърди, че като дете е бил жертва на домашно насилие. Затова и се насочва към аматьорския бокс. Дебютът му в киното е през 1979 г. във филма на Стивън Спилбърг „1941“.
е от малкото екшън герои, които успяват да съчетаят две на пръв поглед самоизключващи се качества: изключителна мъжественост и още по-голяма ранимост. До края на 80-те играе основно второстепенни роли. След „Бойна рибка“ и „Девет седмици и половина“ става популярен по цял свят.
Славата го съсипва психически. Посяга към алкохола и наркотиците. Става агресивен както на снимачната площадка, така и пред журналистите. На няколко пъти влиза да се лекува от зависимостите си. През последните години се оставя в ръцете на пластични хирурзи, а при публичните му прояви феновете трудно го разпознават.
Предлагаме ми житейската философия на звездата:
Не е въпрос на възраст. По-рано тренирах в Маями, и там имаше 75 годишен боксьор, който можеше да срита задника на всеки 20 годишен. Възрастта е просто число.
Много малко хора могат да пропаднат като мен и след това да се завърнат. Когато хората ме гледат, сякаш виждат призрак, все едно съм се върнал от отвъдното.
Моите критерии за женска красота са прости. Това е като при покупка на конете: не ми харесва дебела шия и къси крака.
Боксът е много красив, много честен спорт. Не знам, защо всички така драматизират… Боксът не допуска грешки. Боксът е сериозна част от моят живот. Той ме е научил и на уважение, и настойчивост, и търпение, и концентрация. Всичко, което използвам на снимачната площадка.
Холивуд е град, построен от завист.
Сега живея предвидимо. Няма наркотици, няма глупости. Не ми е интересно. Но не искам да се върна към онази задънена улица. Понякога ми се иска да направя банков обир, но никога няма да се продам – затова не съм от топ актьорите. Няма да се съглася някой да прави манифактура от мен.
Докато мога да работя с хора и това истински ме вълнува, всичко ще е наред. Аз просто не мога да работя за пари.
Баба ми винаги казваше: „Господ има план за всеки от нас.“ Трябваше да следвам неговия, а не моя. Моят не струва.
Хората много се страхуват от тишината. Страхуват се до смърт, защото не знаят какво означава тя. Аз обичам тишината. Тя е полезна.
Хората винаги се страхуват от истината.
