"Прави това, което можеш, с това, което имаш, там, където се намираш" – Теодор Рузвелт.
Колко от вас се будят и заспиват с брифингите на Щаба? Често казано, аз почти вече не си спомням как са започвали дните ми преди пандемията.
Да, от една страна, се разпространява мнението, че тази ковид ситуация е перфектният инструмент, чрез който да си създадем здравословни навици в ежедневието ни. Няма разкарване до офиса, няма пътуване с колата или градския транспорт в задръстванията, тука има – тука няма отворени заведения, фитнеси, театри и молове, няма социални мероприятия. Само ти и решението ти как да управляваш времето си.
Две неща са винаги валидни – свободата на избор и свободата на мисълта. Ограничаването на движението е ограничение само, ако затворим всички други опции, които можем да вземем от сегашното положение.
От друга страна цялата масова психоза (в световен мащаб) – от "медиите", "специалистите", вип личностите, съседите, кучето и т.н. по доста тънък, но категоричен начин управлява т.нар. нова реалност на голяма част от хората.
Това, което можеш да направиш сега е най-доброто, на което си способен. И това е достатъчно. Стига да дадеш всичко, на което си способен. И тук нямам предвид болна амбиция и свръхусилия (които в много случаи по-скоро вредят на психиката в дългосрочен план), а това да избереш какво да вземеш/ дадеш в ситуацията.
Ако има едно нещо, което да "откраднеш" от пандемията – аз бих избрала гъвкавостта. Очаквай всичко и не се настройвай за нищо. Това е може би най-важното качество, което може да придобиеш от сегашния период. Промяната е единственото постоянно нещо. "Интелигентността е способността да се адаптираш към промените" е казал Стивън Хокинг. По препоръки на РЗИ, Мутафчийски, Николай Витанов и т.н. затваряме всичко, отваряме регионално, по-строги мерки в един град, ваксинираме, спираме ваксина… всичко е за седмицата или за деня. А вече е повече от година.
Често казано, аз почти вече не си спомням как са започвали дните ми преди пандемията. Но си спомням какъв човек бях и как играех на сигурно. И след като всичко мине ще си спомням за най-доброто, което съм направила.
"Прави това, което можеш, с това, което имаш, там, където се намираш" – Теодор Рузвелт.









