Едва ли има някои, който да не е чувал за "Белия зъб", "Дивото зове" и "Морският вълк". С тези емблематични книги са израстнали няколко поколения и до днес продължават да будят интереса на малки и големи. Вдъхновяващите произведения са оцелели повече от век, превръщайки създателя – Джек Лондон им в първия сред колегите си, спечелил с труда си един милион долара. В литературата писателят остава като ненадминат крал на разказа.
Джон Грифит Чейни е роден на 12 януари 1876 г. в Сан Фрасиско. Той е осиновен, а детството му преминава в бедност. След завършване на основно образование започва работа в консервна фабрика, по-късно като нелегален рибар, попада и в затвора, превръщал се в скитник. По време на "златната треска" Джек става златотърсач, като се сдобива с материал за първите си успешни разкази. Писателят стига до заключението, че единствената му надежда е да получи образование и да печели от знанията си. През целия си живот гледа на писането като на работа – като билет за измъкване от бедността.
През 1901 г. социалистическата партия издига кандидатурата на Джек Лондон за кмет на Оуклънд, но изборите спечелва друг кандидат. Тогава Лондон се отдава на упорита писателска дейност, която му донася широка популярност още приживе. Пише както художествени, така и публицистични произведения.
Първият му роман “Синът на вълка” е публикуван през 1900 г. Следват култовите творби “Дивото зове” (1903), “Белият зъб” (1906) и “Сияйна зора” (1910), които са посрещнати с жив интерес от широката публика.
Големият амеркански писател напуска този свят на днешната дата по неясни до днес причини (има версии за болест с бъбреците или самоубийство със свръздоза морфин).
Нека си припомним някои от най-запомнящите се мисли на Джек Лондон:
"Ограниченият ум забелязва ограничеността само в другите."
"Кокалът, подхвърлен на кучето, не е милосърдие. Милосърдие е, ако споделите кокала с кучето, когато сте гладни колкото него."
"Знаете ли, че единствената цена, която животът има, е цената, която той сам си придава? Разбира се, и тази цена е преувеличена, тъй като животът е по необходимост пристрастен към себе си."
"Не живея заради това, което светът мисли за мене, а заради това, което аз мисля за себе си."
"Не трябва да чакаш вдъхновението, трябва да го преследваш."
"Във вашия космос, види се, няма място за любовта. А в моя – красотата е само прислужница на любовта."









